Михай Ладани

превод: Нино Николов

Сега би трябвало да проговоря, да разкажа
кога и как съм те ухажвал,
познал умората на стъпките разколебани
и мириса на вкиснатите делници в неделя,
и безпаричието пред натъпканите ресторанти,
и онзи лъх на свинско печено, достигнал тротоара -
познал как боязливия се вкопчва в лъжата
и как притиснатия в ъгъла се унижава
цяла вечност -
така ли се сприятелих с мечтата,
че има някъде легло неомърсено,
където в чиста риза някой ме очаква -
би трябвало да проговоря, да ти кажа,
че те обичам и че си ми нужна -
познават вените ми острието на бръснача,
познава гърлото ми хапките горчиви,
познават пръстите ми ехото на жилите,
заглъхващи подобно струни на китара,
познат ми е и мириса на гнилите зъби в устата,
което още за ухания пелтечи,
позната ми е самотата на бегача,
надбяган вече и от всички изостанал -
сега би трябвало да проговоря,
да ти кажа,
че те обичам и че си ми нужна,
за да избягам с теб от самотата!