Йожеф Уташи

превод: Александър Миланов

Каква жена,
какво видение
лежи на Витоша
в озарение:

каква жена,
какво творение!

Във София пролетта
вилнее,
но гръдта й от сняг
белее,

от хиляди искри
светлее.

С разтворени обятия
и колени е!
Като хлапак треперя
от смущение,

защото: ти си, ти -
това видение.