РОДИНА
превод: Елка Няголова
РОДИНА
Ой, това е птица
на едно крило,
но лежи, душицата,
на инат и моли се.
Да лети не иска тя,
а голям просторът е.
Разговорът в пискане
преминава скоро.
А тревата черна е,
скат! - не можем боси.
Нещо, май, момчета,
водка не ни носят.
Да, това се шири
в таз страна от есени:
слави и души ни
струната за бесене.
И с юмрук в дъската,
и сълзи сред пот -
ето ти осанка,
ето ти народ!
Другото е орис -
плаче, после смее се.
Да умреш ли, що ли?
Или да живееш?
НА СЕВЕР
Ей това е то - руски покой!
Тук блуждаех като чужденка,
из това пространство безкрайно
скитах в дните на своя престой.
Съзерцавах напред и назад,
всеки знак видях в покрайнините,
светлина с тържество ме засити:
тук родих се - съзнах внезапно.
Точно тук ми е даден животът -
сред мнозина, на мене, о, чудо!
Аз приличам съвсем на другите
с всеки дъх и с движение волно.
Да, еднакво е всичко: езикът
и смирената смърт на традиции,
а лицата се сливат в зениците
в един тъжно-тържествен лик.
Всички те са разбрали отдавна.
И ми кимат като за последно
и славянин, и вълк преследван.
Вечността в сляп прозорец се дави.
***
А платното разкъсано бие вятър неспирно,
но не може да скрие печалната пустош,
с тези ями, прилични на кладенци сухи -
с механизъм, прострян като схванат вампир.
На платното животът преминава във марш,
без пейзажи, а само с мрачни дупки и дири.
Изкушавам се да
изругая Родината.
Ала нея защо пък? - и разбирам сама.
Нали тя ни сближи със полята, с реките,
все растяха короните, на - свирни и политай.
Даже нищият беше човек, без да пита.
А сега той е „нещо”, към ръба запокитено.
Казват: „Тази страна…” жителите тревожни,
като сенките лунни се лепят в чужди знаци,
а пък тя умори се да менят имената й,
и е лек за убогите с тази своя любов.
