ДУЕЛ
превод: Ахмет Емин Атасой
ДУЕЛ
в разбитото огледало
аз виждам отраженията
на едно лице мургаво със
средиземноморски перчем
погледът му е извезана коприна
в разбитото огледало.
ах, тази моя странна лудост
търси един самотен остров
но след посещението се отчайва
щом като види, че там преди
са оставени хиляди стъпки
ах, и то всичките неопитомени.
под трепкащата свещна светлина
моето разнебитено сърце
никога няма да говори за любов
няма да повтори грешката си
ето че се блъсна в скалите
и поел вода потъва вече
старият износен галеон
като нощ с изгаснали звезди.
през лятото стана всичко това
когато заваляха дъждовете сиви
сабите бяха извадени
а ний с живота - един срещу друг
морето вилнееше бясно
а там нейде една сирена
пееше страстно и неспирно
явно че не искаше аз да умра.
нито разбитото огледало ще остане
нито следа от свещна светлина
защото ще се развидели след малко
всяка нощ ще крие един нов дуел
и нова смърт - всяко ново утро
и те ще се поберат в това стихотворение.
ЕДНА ЛИЛАВА СМЪРТ
оскърбен съм
като разпилян нар
тиха река съм,
течаща през нощта
ако ми кажеш „отивай си”, ще си отида,
мога и да остана, ако ми наредиш това.
ако ми кажеш
„отивай си”, знай че
и птиците не ще се върнат, есенните птици
а аз мога да си тръгна с черешови гирлянди
и онези хубавите дни
прекарани заедно с теб,
а лошите
мога тук да оставя.
същото небе и същата участ
нищо не се е променило така че
да мога ей така
да застана под дъждовете.
една безименна песен съм
неизпята от никого
мога да остана
може би
само в старите снимки
може пък в езика на едно дете.
всички дълбочини са плитки
и всички думи са преходни
нищо не се е променило
с изключение на смъртта.
същото небе и същата участ.
НЯМАШЕ КАК
вятърът дано ти го занесе
това стихотворение
със лодки
буреустойчиви,
които ги направих
от бродирана хартия.
тичай, ветре, тичай!
Това стихотворение нямаше как да не го напиша.
