Хюсеин Юртташ

превод: Ахмет Емин Атасой

ДОБРЕ ДОШЛА

Помислих те за вода и те изпих
Тънката ти сянка видях
На гребена на един склон
И тръгнах към русокоси дни

Думи ми даде ти
Думи, отключващи вълшебните врати
Усмивки разцъфнаха по лицето ти
Окъпах се в песни

След черни зими дойде ти
Превърна се в цвете в шепата ми
С птичи глас огласи моето утро
Облякох се със зеленото на любовта ти неостаряваща
Ти като притча се разтвори пред мен
Добре дошла

НИЕ СМЕ ЖРЕЦИ НА ЛЮБОВТА

Ние сме жреци на любовта
Кръвта ни кипи и след смъртта
И в най-мрачната нощ дори
Едната ни страна е в пурпурен блясък

Пръстта се оживявя
Когато се слива със сърцето ни
Като цвете разцъфва душата ни
Смъртта се замайва от изненада

Мъдреците не проумяват
Лекарите не разбират
Че ние се изселваме в безкрайността
След като станем невидими

Ние сме жреци на любовта
Обичта е нашата благословия
Като броеница в нашия език
И не разбираме другите езици

ПИСМО ДО РАНО ПОЧИНАЛИЯ

следите ти ги няма по пътищата вече
постепенно избледняват спомените за теб
ни слънцето ти се вижда нито дъжда ти нежен
сега един коварен сняг е покрил всичко навред

за нас не питай сякаш кръвта ни изстина
скръбните песни са като утайка в нашите уста
напуснахме морето и се изселихме в зимните мрачини
устните на самотата си наквасваме само с капчица вода

заблудите си ги носим като рани по телата
изплъзват се от ръцете ни всички любещи сърца
вчера и утре са други но днешният ден си все един и същ
в недостижимите пропасти увяхнаха всичките цветенца

далеч от чужди погледи скришом те носим като амулет
ти си като частица срастнала с топлината на нашата кръв
знай че светът стана още по-непоносим той и нас ще погуби
що се касае за ранната ти смърт ти наистина може и да си прав