ПРЕСЕЛВАНЕ
превод: Ахмет Емин Атасой
ПРЕСЕЛВАНЕ
Преселихме се от една болка в друга
още бяха потни задниците на конете ни
само преди един ден бяхме пристигнали
а утре пак ни чакат пътищата безкрайни
Рано се вдигнаха палатките от козина
децата леко бяха събудени от сладък сън
и жените като неразвързан вързоп от мъки
към незнайни хоризонти потеглиха пак
Летяха жеравите след тях вървяхме и ние
следяха ни безкрайни конски тропоти
сякаш прокълнати бяхме, където и да отидем,
там веднага изсъхваха реките и езерата
Като истински пожар пренасяхме ние
скръбта и болката дълбоко в гърдите си
сякаш с дим бяха покрити земята и небето
разлъките ги усещахме като изгарящ мирис
насилието не престана да ни преследва
тутакси ни намери то, където и да сме,
бяхме номади пръснати в седем посоки
свидетели ни са горите и скалите
Само някакъв блясък на гняв остана
върху уморените води на нашите очи
животът се превърна в същински инат
превърна се в борба срещу всички злини
Ето че пак се вдигнаха палатките от козина
започна преселението от една болка в друга
като спомен остана пепелта от вечерния огън
и убитите детски радости в плачещата люлка
АКО СИ ОТИДЕШ ТИ, ТОЗИ ГРАД ЩЕ СЕ СРУТИ
Отидеш ли си, градът ще рухне и птиците ще умрат
И аз ще мълча като река в делтата на твоето лице
На грешни адреси бяхме ние, може би и самотни
Всички светлини се превръщаха в рошава обърканост
Когато бяхме самотни валеше един безспирен дъжд
Когато ни беше студено изтръпваха и наровите цветчета
Ако си отидеш кой ще полива босилека
Къде ще се подслонят птиците нощем
Сега слушам тишината и твоето дишане
Нещо се чупи шумно в мълчанието ти
Чакане наименувам улиците и се унасям
Името ти записвам по автобусните спирки
Прочути стават местата, където се целувахме
прибавям те допълнително към моето мълчание
Без излишни любезности да тръгнем по улиците
Тогава може би ще светнат кварталите мрачни
Далеч назад ще останат затворите, студовете гадни
Ще си спомним само имената на приятелите незнайни
И ще ги скрием в сърцата си, ще ги стоплим
Без да станем всяка нощ надзиратели на своя живот
Ако си отидеш снегът ще окупира шепите ми
И любовта тук ще се превърне в мълчанието на сърна
Рекламните пана се къпят в игриви светлини
Неразкритите убийства страхотно се увеличават
Мъртви птици продават цветарските магазини
Вместо теменуги и нарциси - трупове на птици
Водният щум и босилковият аромат напомнят вече
На младите убити хора за далечните пожари
Над кафе-баровете се издига ориенталски дим
Бирариите са пълни с мъгла и серия самоубийства
Досието на този град и на това мълчание се знае вече
Как да не знам за бунтовете милион пъти репетирани
Ти ела, сгуши се в мен, за да ти стопля ръцете,
Ето че полицаите обискират пак затъмнените домове
Ти ако си отидеш, този град ще рухне и птиците ще умрат
А аз ще се превърна в потоп, извиращ от твоето мълчание
АЗ НЕ КОПНЕЯ ЗА ТЕБ
Аз никак не копнея за теб
копнежът включва приятелството,
а ти трябва да си нещо много повече от него
Трябва да почувствам топлината ти
да жадувам сливане при всяко твое докосване
С потта ни трябва да се намокри цялата земя
сутрин с нашата пот да заблести слънцето
Трябва да се появят внезапни бури
и аз да се треса целия
Копнежът означава
да искам да съм до теб
и да се нарадвам на лицето ти
затуй аз никак не копнея за теб
Аз няма да накича косите ти с рози
по-скоро бих ги разпилял из полето,
когато степта на устните ми
гори от пожара на твоя дъх
Хоризонтът -бяла жарава-
като медна жица се разтопява
и аз чувствам, че съм сред кратерите
Земята се разцепва
замърсява се водата
Неочаквано ни разтреперва и двамата
тази география
тази авантюра
и аз усещам, че живея
Аз не копнея за теб
копнежът включва приятелството,
а ти трябва да си нещо много повече от него
ТИ СИ ДЕТЕ / 1
Ти си направената първа крачка отвъд света
А животът ни е куп от въпроси без отговори
Млечният път всъщност се изсипва от шепите ти
И аз живея в едната от многото пясачинки в нея
Когато се готвя за ново пътешествие завалява сняг
Една любов попада в буря още на първия завой
Ти си дете, в чийто глас снежен вихър ме сполетява
Въпроси ми задаваш често, и то все променливи,
Гласът ти става водопад, пълнещ моите пропасти
Всъщност аз съм толкова лош разказвач, че когато някой
Ме попита за нечий адрес първом се хващам за пистолета
Пелтек съм и търся големи градове за разлъка, които
Да са срамежливи и тъжни като провинциална любов
Досущ като тебе и аз съм фаталнатата грешка на тоя свят
И ти замяташ пепелта си срещу планини и камънаци
Макар и да знаеш, че е невъзможно, решаваш да се родиш
Както всички простосмъртни, мислещи, че са щастливи,
Те си имат свои житейски разкази, в които си живуркат
И не умират току-така, оставяйки своите стари привички
Ти си дете, което на всяка раздяла си руши правописа
Може ли да има по-голяма заплаха от едно малчаливао дете
На този въпрос точен отговор не може да даде никой
Всъщност аз съм толкова лош разказвач, че когато се случи
Нещо катастрофално, веднага го назавават просто „Любов”
А тя, любовта, е онова чудо, отдавна забравено от този свят
Аз продъжавам да те чакам именно там, в замърсената утопия
Ти си една росна капка, случайно паднала върху миглите ми
Очи притварям, а ти си вътре в затвора на моите клепачи
После аз се отпускам и се унасям в сън дълбок, а ти вече
Повече не растеш и колко ми е хубаво, че не растеш,
С името ти започвам всяко мое ново стихотворение
И във всеки един стих само теб величая, пред тебе само коленича
Ти си дете и с този свят изобщо не си пада по теб.
ПОСВЕЩЕНИЕ
В гробището на слоновете може би ще намерите
Мъртви слонове и няколко стихотворения
Които всъщност бяха красиви лебеди,
Предусетили смъртта си в тихите води
