Ахмет Йозер

превод: Ахмет Емин Атасой

ДВЕТЕ ЛИЦА НА ЕДНА ВРАТА

едното лице на вратата е небосводът
в другото се крие плачът на всички майки.

вътре кънтят кроените думи / изречени от уста,
миришеща на мляко
едно дете излиза на пътешествие в хоризонта
на своя сън
ярките пламъци на печката рисуват портрета
на самотата

шири се словесната топлина, тъчаща един приказен свят
където препускат влакове, оплакващи убитите на фронта.

вътре жилестите листа на бегонията довършват
половинчатата карта
на стената виси опиянен от песни саз със своите
настроени струни
висят снимки от майски митинги / и стихове върху вълните
на движещи се гласове
бързащ секундарник на часовник и мързелива стрелка
ехтящият глас на Свещената книга от пустинния климат.

вън с историятя се прегръщат клоните на чинара
мъдрото лице на слънцето, спасило се от ръцете
на мрака
се изсипва върху едното лице на вратата
вън господства лунната светлина жънеща мрака / кървящият
глас на водата

продължава задружният птичи полет и ужас сеят зъбите
на сирените
стените са се предали на страха.

вечерните иглики флиртуват с жасмините
сънищата ни разведрява някаква кадилница
вън се разшетъл тъжният вятър, чийто пръсти
докосват праха по дръжките
на вратите.

вътре, когато гласът ни ликува възторжено от любов,
навън скръбта се готви за поход изпивайки нашите сънища.

СНЕЖНИ ПИСЪЦИ

когато вървя небето се разпилява
отпред ми се сгромолясват уморени чинари
чайките напускат морето
децата се настаняват в своята радост
гласът ми препасва живота.

снегът се сипе сред ярки светлини
по клоните су чуват писъци на блясък
на хоризонта ми се изписва едно мрачно небе
водите треперят от студ.

снеговете превземат пътищата / и пътниците,
които не са виждали черешови цветове / ливадите,
лишени от детски гласове и горски рози,
натъпкват в пазвите си гласа на нощта.

пенливите води, измиващи нашите сънища,
едно динамитно затишие разнасят по света

иска ми се да спра дните / влака на който се возя
никак не искам да остарява поезията, която ме плени.

прокудените ми думи от изящно уредената страница
слязоха като ранени птици в нощта
моретата изсъхнаха върху коленете ми / чуха се гръмове
сезоните останаха лишени от всякаква вест.

навън студът
се превръща в нож в сърцето на раната.

КАЖИ ЛИЦЕ МОЕ/ СВИДЕТЕЛ МОЙ

любовта остаря / пътищата са дълги
на лицето ми се пречупи една вълна
твоят звънлив смях в сърцето ми
е летящо цвете в белия снежен шепот
обичта край няма / а сънят живот дарява.

изгнанието е присъда като съдба неизбежна
всеки часовник спира / всяко море има край
гласът ми броди из пропуснатите години
нашият живот е страховито пожарище
цветето се изпепелява / облакът се изпарява.

кажи лице мое / ти си ми най-верен свидетел
колко пролети посрещна и изпрати с мен
за това как се радва едно палаво дете
за това един баща как си отива завинаги
историите пишат / светът ги чете.

моята поезия е същинска пулсираща вена
само стихове вдишвам и издишвам аз
ризата ми е бродирана с хиляди шарки
чува се песен като плач / сънят натежава
отлетяха и прелетните птици / есен е вече.