Исмет Йьозел

превод: Ахмет Емин Атасой

УТРИННО ИЗКУШЕНИЕ

Въпреки своя доста екстравагантен вид
утрото е най-оголеното време на деня
най-голите птици на деня се разхождат из него
и най-напред с едно полутъмно сърцебиене
заспиват сплетниците на цялото ми тяло
утрото приспива всички сплетници
даже и птиците, даже и техните полети.

Именно утрото съблазнява и гарвана
като го води сръчно в тихата отговорност
а аз се боря с онзи чер и упорит вкус в устата си
и ей тука нося буйния цъфтеж на проституцията
размътен, гладен и безкрайно смел
на птиците им се иска да ме целунат по…
птиците навсякъде искат да ме целунат
изтягам се гладен и безкрайно смел
утрото е най-ревностното време на деня.
Какво е това, което се носи след утрото,
какво се носи след всички плачове и погледи
какво е това, което изгаря остатъците от вековете
наливайки една бяла плът в жадното ми гърло?
Какво е разпиляното нещо с вкус на камион?
Заспаха всички сплетници, птиците са голи…
Утрото е тишината в устата, оставена от гората,
утрото е недокоснатото време на деня.

ПЪРВАТА ПЕСЕН ЗА МЪРТВИЯ ВОИН

Своенравник мой, прокуждащ облаците, мой магьоснико,
вярно е, че съм бременна от една бързотечна река
един нож бавно начертава на челото ми онзи грохот
и птици връхлитат върху нас със златни крясъци
идват те и натрпупват нощта отгоре ни
а аз дълги години мислех, че съм русата жена на автобусите
укривайки се много дълго в потната прозявка не един мъж
и в похвалите на един ненормален
аз дълго време се търках с привечерни изтривалки
и с канарчетата подрязвах дългите си нокти.

Магьоснико мой, ти който изтри лисицата от моето лице,
аз не скърбя вече за мъжеподобните жени, можеш да ликуваш,
металически грохоти нося в ръцете си
знаеш, че татко обичаше хвърчилата ми повече от мен
сегашните ми хвърчила са големи като онзи грохот (онзи човек)
в миналото всичките си тъжни погледи ги прахосах за Пегас
при всяко скърцане на вратата се изсипваха деца, каква грозотия,
грозотия беше тънката броня от корички на рани по тялото ми
и идваше тъгата! Онзи дим, издаващ женски гласове…

Магьоснико мой, който разбъркваш любовта ми,
вече не сме правилото на една игра, ликувай.

КЕФЕН (1) ЗА МОЯТА ЛЮБИМА

Лети над главата ми с нисък глас
божествената осанка на жена с каносани коси
тези посинели есенни дни пощуряват човека
отвращават го терзанията и книгите
повърхността на тялото ми изтръпва,
покрива се с тумори и трупове на мравки
любопитството е
подоготовката на един революционер
и с нисък глас летят над главата ми
ракът, бегонията, смъртта.

Зад стъклата се виждат бели тюлбенти
и извадени човешки очи
истински човешки очи, тежящи четирийсет батмана (2)
майка, страдаща безмълвно,
пушек, вдигащ се от трупа на тази майка
о, надзиратели на мъките, о, есенни дни.

Под дъжда на една бунтовническа чета
аз бия с юмруци прегорялата си красота
разкъсва ме болката на съботния следобед
а надеждата е
като опърничаво животно, непрекъсното
разтърсващо банкнотите и площадите
и задушаващо всичките наши домове
с миризма на канела и безкрайна умора,
любопитството е
приготовлението на един революционер.

Някои медникари се къпят из чаршиите
с дрънчене се влачат майсторки баничарки
жени, които в чутурите разбиват своя инат
жени, разбиващи надеждите си с дрънчене.

Не ми прави чест да обичам скришом своята любима
аз целият съм ожулен от хиляди любопитства
онзи блудкав мирис на тамян и майките ни,
които като бременни утоляват глада си с пръст
по китките ми усилено пулсира моята сива болка
и развързва под месечината въжетата на сърцето ми
туптят стърготините, стърготините пулсират,
стърготините от чука, удрящ по моето слепоочие.
__________
(1) кефен (ар.): саван, покров
(2) батман (тур., остар.): мярка за тегло