И С НЕТЪРПЕНИЕ, И УМОРЕНО

Василий Казанцев

превод: Красимир Георгиев

И С НЕТЪРПЕНИЕ, И УМОРЕНО

Нетърпеливо, морно, клето,
през всички дни и часове
с мъчителна тъга сърцето
за думи на любов зове.

Прислушва се в любови наши.
Към тях мечти нашир и длъж
стреми. И всеки път се плаши,
щом ги познае изведнъж.

1970 г.

——————————

ВИНОВАТ СЪМ

Виноват съм, че дълго оставах
на добри светила в светлина,
на виновните бързо прощавах,
твърде меко осъждах вина.

Доверявах се неоправдано…
И не се лакомих в моя свят.
Бях, очаквах… Че в страх си останах
за вината си - съм виноват.

1972 г.

——————————

ЩАСТЛИВО ВРЕМЕ БЕ

- Щастливо време бе - без страх
аз смеех, можех, бях.
Щастливо време изживях,
когато смеех, бях.

- Защо ти всичко не призва,
щом можеше без страх?
- Напълно стигаше това,
че смеех. Можех. Бях.

1979 г.


И С НЕТЕРПЕНЬЕМ, И УСТАЛО

И с нетерпеньем, и устало,
Во все часы и дни свои
Томящееся сердце ждало,
Желало смертно - слов любви.

Прислушивалось, напрягалось.
К ним из последних сил своих
Рвалось. И каждый раз - пугалось,
Когда вдруг узнавало их.

1970 г.

——————————

ВИНОВАТ

Виноват, что в полях синеватых,
Под лучами высоких светил
Слишком скоро прощал виноватых,
Слишком мягко, нестрого судил.

На других чересчур полагался…
И на первый не зарился ряд.
Ждал, надеялся… Слишком боялся
Виноватым прослыть - виноват.

1972 г.

——————————

ПОРА СЧАСТЛИВАЯ БЫЛА

- Пора счастливая была -
Когда всё смел и мог.
- Пора счастливая прошла,
Когда всё смел и мог.

- Зачем же ты не брал всего,
Когда всё смел и мог?
- Вполне хватало и того,
Что жил. И смел. И мог.

1979 г.