Василий Казанцев

Василий Иванович Казанцев, руски поет, е роден на 05.11.1935 г. в село Таскино, Томска област. Завършва историко-филологическия факултет на Томския университет (1957). Печата от 1958 г. Член на Съюза на писателите на СССР (1963). Книги със стихове: „В глазах моих - небо” (1962), „Лирика” (1964), „Прикосновение” (1966), „Какого цвета поле?” (1968), „Поляны света” (1968), „Дочь” (1969), „Русло” (1969), „Равновесие” (1970), „Стихи” (1971), „Прощание с первой любовью” (1971), „Талина” (1974), „Солнечные часы” (1976), „Порыв” (1977), „Дар” (1978), „Выше радости, выше печали” (1980, съставител и автор на предговора Вадим Кожинов), „Рожь” (1983), „Свободный полет” (1983), „Стихотворения” (1986), „Прекрасное дитя” (1988), „Стихотворения” (1990), „Новая книга. Смысл” (2000). Носител на наградата „Поезия” (2000) и „Николай Заболоцки” (2001). Живее в град Голицино, Московска област.


Публикации:


Поезия:

МЕЖДУ ЖИТНИТЕ НИВИ…/ превод: Марко Марков/ брой 81 февруари 2016

ПРОСТОТА/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 81 февруари 2016