НАРОДЕН БУДИТЕЛ

Д. Б. Митов

На 2 април в София ще се чества трийсет и пет годишният юбилей на С. Чилингиров.

Една всестранна дейност лежи зад тези години, преживяни всред мъки и несгоди, които тегнат над живота на всеки български работник в областта на изкуството.

Тази дата ще спомни на мнозина българи името на писателя, обществения деец и учения.

Възрастни вече мъже, пръснати по разни професии, ще си спомнят за своя учител в гимназията, който им е разкривал богатствата на българския език и неизмеримите съкровища, завещани на човечеството от големите европейски писатели; поробените българи из Македония, Западните покрайнини и Добруджа ще изпратят своя тъжен поздрав на човека, който с ред студии и статии е напомнял и продължава да напомня за борбите, водени за тяхното освобождение; любителите на българската художествена литература ще преповторят по един стих от него, ще заживеят с образите от неговите романи, разкази и драми; за неуморните труженици по читалищното дело, пръснати по селата, ще прозвучи отново неговото вдъхновено слово, разнасяно по читалищни сбирки и околийски учителски конференции.

Всестранната дейност на Ст. Чилингиров е намерила отражение навред из България. защото през целия си живот и до днес, когато всяка вечер отива на лекции в чирашкото училище, той е служил само на народната култура.

С. Чилингиров никога не е смятал, че писателят трябва да работи само за ония, които имат удобно домашно огнище и пари, за да купуват книги, а да се труди и за необразованите, за отдалечените от светлината на столицата български граждани и селяни.

Той винаги е бил против фалшивия принцип „изкуството за изкуството”, напротив, в повечето случаи дори е бил краен утилитарист, верен на своята природа и на възпитанието, което е получил в бедното си семейство.

Затова често пъти ругатните на скудоумните „естети” по най-неестетичен начин са се струпвали върху него.

Но уверен не толкова в своите дарби, колкото в мисията, която чувства, че му е възложена, С. Чилингиров винаги е вървял по правия път към желанията и чувствата на народа.

Без да бъде ориентиран политически наляво, той е водил много повече борби от някои, които кокетничат със своите убеждения.

Без да бъде праволинеен последовател на материализма, той се осмелява дори да отрече ролята на отделната личност, като изтъква преди всичко в своите студии колективната воля и обществените условия.

В това отношение той най-добре характеризира българското възраждане и ролята на еснафството и народа в него.

Тия качества правят името на С. Чилингиров извънредно популярно. Защото може да има и много по-големи художници от него, но той се нарежда на първите места в редицата на ония будители, които гледат и науката, и изкуствата не като на цел, а като на средство за пробуждане на народа.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 5, бр. 188, 2 април 1933 г.