Кирил Георгиев Георгиев е български поет и белетрист. Роден е на 16 февруари 1945 г. в гр. Сандански. През 1967 г. завършва Медицински университет - София, специалност „Фармация”. Като дипломиран фармацевт, отбива задължителната тогава военна служба. През 1973 г. се установява във Варна, а от 1974 г. започва да служи като военен фармацевт в Български военноморските сили - Варна, и 19 години е под пагон - до 1993 г., когато е пенсиониран. През есента на 1975 г. във Варна е приет за член на Литературен клуб „Христо Смирненски” към Дома на народния флот. Един от основателите е и член на Сдружението на писателите - Варна. Член е на Съюза на българските писатели. Пише стихотворения, разкази, новели. Публикува в централния печат и в представителния за Сдружението на писателите - Варна, вестник КИЛ („Култура, изкуство, литература”). Негови текстове са превеждани в Русия и Украйна. Автор е на книгите: стихосбирки - „Другото е радост” (1989), „Параклис за невинни” (2006), „Разпятие” (2008), „Закъснял отговор. Избрани стихотворения” (2010); новели - „Помен за живи” (2009), „Близки върхове” (2015), „Сезонът на спомените” (2015); разкази - „Късни разкази” (2020). Лауреат е на награда на Военно издателство (1989) и на наградата „Златен морски кортик”.

Публикации:

Поезия:

У ДОМА/ брой 140 септември 2021

ФЕВРУАРИ/ брой 165 февруари 2024

Проза:

ДЯДО МИ СТОЯН ТАНУРСКИ/ брой 140 септември 2021

Публицистика:

ИЗДАВАНЕТО НА ПЪРВАТА МИ КНИГА/ брой 149 юни 2022

КАК СТАНАХ ЧЛЕН НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ/ брой 149 юни 2022

Критика за Кирил Георгиев:

КИРИЛ ГЕОРГИЕВ - НА 75 ДОСТОЙНО ИЗВЪРВЕНИ ГОДИНИ/ автор: Ваня Колева/ брой 140 септември 2021