Кирил Георгиев

За дядо ми по майчина линия - Стоян Танурски, може да се напише не разказ, а роман. За него съм слушал много неща от майка ми и най-вече от нейния брат - вуйко Георги. Записвах всичко, което разказваха.

Дядо Стоян Танурски е починал през 1944 г. Майка ми и баща ми по това време са били в Гръцка Македония, откъдето е родът на татко, който тогава е бил запас на юг, на Орфанския залив.

Сестра ми - Живка - била навършила две годинки, а майка ми - бременна в шестия месец с мен. Не могли да изпратят дядо Стоян.

В друга книга съм разказал повече за живота му. Сега накратко ще спомена някои по-важни неща.

Участвал е в Илинденското въстание през 1903 г., в четата на Яне Сандански. И когато се прибрал в село Голем Цалим, намерил ранен в къщата си брата на жена си, баба Доста. Той също бил участвал във въстанието, но в четата на капитан Стоянов.

Те били върховисти, по-точно анархисти, и имали други разбирания за освобождаването на Македония от турско робство. Яне воювал и срещу тях, и срещу турците.

Разбрало се в селото, че в дядовия дом се лекува и живее върховист. Яне, суров и безкомпромисен, предупредил дядо ми, а след месец го осъдил на смърт.

Дядо побягнал да се укрива в село Бождово, при роднини на баба Доста. Там имало турски аскер, санданистите и върховистите избягвали да минават оттам.

Хората на Яне потърсили дядо Стоян в село Голем Цалим, за да изпълнят присъдата. Видели мъж, който излизал по тъмно от къщата им, и го убили. Този мъж бил братът на дядо Стоян - Илия.

След двегодишно укриване в село Бождово, дядо Стоян поискал прошка за греховете си от Яне. За да се увери в честността му, Войводата наредил той и още един четник, от село Долене, да ликвидират ръководителя на върховистите в този район - Георги Сърнаров - Сърнаро.

След няколко нощи проучване, дядо и неговият приятел направили пусия край село Лиляново. И там погрешка убили брата на Сърнаро, който вървял отпред.

Сърнаро разбрал кои са убили брат му и осъдил на смърт двамата четници на Яне. Започнали да се дебнат. Една сутрин Сърнаро внезапно изскочил пред дядо Стоян в местността Кърколиците, стрелял с пистолета си и като видял, че дядо ми пада от мулето, заминал за село Лиляново. За щастие, намерили ранения Стоян Танурски и той оцелял.

След освобождението на Македония от турско робство, Стоян Танурски отишъл в Роженския манастир, където бил отседнал Яне. Поговорили си по мъжки. После, през 1915 г., дядо ми присъствал на погребението на Яне.

Къщата на дядо Стоян в село Голем Цалим още не е рухнала. Тя е над стогодишна и е в центъра. Подпряна е от четирите страни с дъбови греди.

Първият етаж има една стая за живеене и обор за мулето. На втория етаж, до който води външна дървена стълба, има две стаи.

В тази къща са отгледали челядта си двамата с баба Доста. Тук се ражда през 1916 г. и майка ми.

За дядо Стоян децата са били работна ръка. Държал много на мъжките. Момичетата, като отраснели, отивали да работят в чужда къща. Синовете били наследници на имота.

По време на раждането на моята майка, дядо Стоян работел като мливар във воденицата на село Лески. Прибирал се веднъж седмично, да се преоблече и вземе храна.

На младата тогава баба Доста помагала баба Славка, която израждала повечето деца в селото. Изненадата била, че се родили две близначки. Чудела се как да каже на мъжа си баба Доста.

След два дена, като го чули да кашля на двора, братът на мама, вуйко Георги, взел едното бебе и го скрил набързо в яхъра, в някакъв кош. Дядо Стоян попитал какво е новороденото, взел си дрехи и храна и отишъл в обора да изкара мулето.

Тогава чул плач и видял второто дете. Не се разлютил, както се очаквало. Взел бебето и го занесъл при жена си. Поставил го до другото бебе. Нищо не казал. Навел се и целунал по челото баба Доста.

После, като дошъл на кръщенето, се учудил, че попът, който кръщавал децата, казал, че едното момиче ще се казва Стоя, а другото - Стоянка.

За първи път хората, които били в църквата, видели сълзи в очите на суровия мъж.
—————————
*ГЕОРГИЕВ, Кирил. Късни разкази. Варна: Издателство „Онгъл”, 2020 г.