У ДОМА
У ДОМА
Пак съм тук!
Пак съм тук!
Радостта извира
от детството на моя юг
и младостта на Пирин.
Обичта ми беше силна
и отведе до морето.
Залюляха ме вълните сини
и погълна битието.
Днес намерих своя пристан
пак в това градче.
Очите ми
прогледнаха на изток,
но тук остана моето сърце.
22.I.2020 г.
ГРАД САНДАНСКИ
Зад Огражден слънцето се скри.
Вечерта от Пирин слиза
и запалва звездните искри
над човешките ни грижи.
Малък град от бежанци
с мъка хранели живота.
Изоставили и къщи, и земи,
без да знаят думичката „патриоти”.
21.I.2020 г.
ОБРАТНИ СЕЗОНИ
Зимни недели,
празници много.
Вятърът свири навън
и забравяме всички тревоги
само насън.
Докога, докога тази бедност
и обещани истории?
Във Европа
сме вече последни.
Демокрация - на теория.
24.I.2020 г.
НА САМУИЛОВАТА КРЕПОСТ
Бяла Беласице, бяла вдовице,
плачеш за хиляди млади момци.
Ти ги посрещна като войници,
а изпрати после - без очи.
Пусто е тук. Крепостта
всеки ден се смалява.
Слънцето пали пръстта,
камъкът сянка не прави.
Думите са излишни.
Клетвата ще отзвучи.
Стихове утре ще пишем.
Днес ще мълчим.
28.I.2020 г.
ОХРИДСКОТО ЕЗЕРО
Едно огромно огледало,
във което
се оглеждат слепи.
Историята няма синоним.
Географията изучават
слаби политици.
22.XII.2019 г.
ВЕЧЕ
Бърза времето,
вече не смогвам
с него да крача.
Много болести пробвах
и решавах трудни задачи.
Господи,
не измествам въпроса
за моите възможности.
И любовта,
и радостта съм докосвал,
колкото можех.
Няма пътища обратни
и пътеки стари…
Още ходя по земята
и всеки
може да ме изпревари.
БЕЗИМЕННИЯТ ВРЪХ
Има в Пирин връх без име,
по-висок от други с имена.
И когато покрай него мина,
аз дочувам тази тишина,
дето силните разбират
и живеят те по правила,
пътят им не спира
в урви, пропасти, била.
Има връх такъв и вече
аз ще го наричам моя връх,
че животът в надпреварване изтече,
но не може всеки да е пръв.
Зная, че и днеска е така:
Избираме един от нас…
Страшно е,
когато вдигне той ръка
и каже: „Мога и без вас.”
ПЛАНИНСКИ ПЪТЕКИ
Пътеките зарастват като рани.
След всеки дъжд тревите се разлистват
и разцъфтяват най-красивите поляни
от детството на мойте мисли.
И все вървят към билото полека.
До всеки извор си поемат дъх.
Не знам дали и моята пътека
ще стигне някога до връх.
ВЕЧЕР КРАЙ ВАСИЛАШКИТЕ ЕЗЕРА
Тихо е, тихо. Боров дъх
излъчва тишината.
Скрил се е Тодорин връх
и заспиват езерата.
Бавно огънят изгаря
падналия мрак…
И засвирва в ниското цафара,
сякаш пее Василак.
Истина ли е, но чувам
как сърцето ще се пръсне.
Господи, дано сънувам -
и съня ми не прекъсвай.
ДИВА КОЗА
Планината има два сезона:
бързо лято, гладна зима.
Разбереш ли вълчите закони -
ще те има.
И ще скачаш по скалите до насита,
ще избягваш пушки и засади.
Вярвай само в своите копита.
Другото е радост.
ХЪШ
Колко много ме чакат сега
и няма къде да отида.
Аргирис Митрополус
Ех, Аргирис,
спомен далечен,
спомен с цвят на кръвта.
За кой ли път
тази вечер
ще пална свещта?
Ще отлея от гръцкото узо,
ще опитам сиртаки.
Твойта родина
ще гледа гузно,
мойта - разплакана.
Намаляваме, хъш,
намаляваме,
болката само расте.
Над земята,
които останахме,
изкупуваме грехове.
Не забравяме
твоите песни
от незараснали рани.
Ех, дано
сега ти е лесно.
Там не стрелят,
там няма граници.
Ех, Аргирис!
ДРАМА
Зависим - от всичко и всички,
и независим - от себе си само…
Това е истина, която наричам
драма - моята драма.
В края й никой не ръкопляска.
Всеки към себе си крачи.
Хора,
останете си в своето щастие.
Искам насаме да поплача.
ДРЯН
На Чони Чонев
Оставих го самичък да се бори -
нали е дрян, нали е силен!
Сравнявах го със някои хора,
растяли под закрила…
Но тук закрилата е вредна.
Без слънце само лишеят живее.
Натрупа сили и издебна
доволните да се разсеят.
Промуши клони между тях.
За първи път видя небето.
Ако за някого това е грях,
аз му прощавам греховете.
ЗДРАВЕЦ НА БАЛКОНА
По високите етажи
слабо цвете не вирее.
Бл. Димитров
Ех, доживяхме, Благой,
здравец да сеем в саксии…
И за здраве, и за утеха
пием силна ракия -
все за чужди успехи.
Пак вървим под небето
на отминали въпроси.
Здравец е нашето цвете,
само на живи се носи.
Здравецът, който живее
в планините на нашите песни.
И когато високо запеем,
не мислете, че ни е лесно.
ЗАКЪСНЯЛ ОТГОВОР
Малко преди трагедията
ти ме попита: „Дори и късно,
искаш ли да се венчаем?”
Ти си остана млада и хубава.
Аз остарях, остарях.
И признавам - още съм влюбен,
както бях, както бях.
Пак те обичам - дори разделени!
Грях ли е, Боже, кажи,
че стоиш между нея и мене
и венчаваш мъртъв и жив?
КЪМ ДЪЩЕРЯ МИ
Моят компас сочи
вече на изток.
Всеки ден
е едно многоточие
от безброй мисли.
Не е нужна фантазия.
Знаеш точните думи,
с които своя връх
да запазиш
и се сравняваш със умни.
