Уммугулсум

превод:  Боян Ангелов

Увяхвам и бледнея из тези чужди земи.
Моята история е приказка, която не може
да се разкаже на никой език.
Не успявах да откъсна очи от цъфтежа на цветята,
но ми беше забранено да стигна до моравата,
за да събирам цветя.
Аз съм изгнаница, прокудена от родната земя.

Бих могла да плача, докато
не ми остане нито една сълза.
Мога и да стена, докато не ме чуеш.
Мога да пиша стихове,
по-деликатни и по-чисти от перли.
Душата ми бе отделена от живота,
ала беше изрязана от моето тяло.
Аз съм изгнаница, прокудена от родната земя.

Моето сърце бленува за красавици,
закичени с цветя,
с алени бузи и цъфтящи лица,
с кестеняви къдрици и сиви очи -
но ми беше забранено да стигна
до моравата и не можех цветя да събирам.
Аз съм изгнаница, прокудена от родната земя.

април 1938 г., затвор Байил