Гьорги Калайджиев

превод: Наталия Недялкова

ПРЕБРОЯВАНЕ

Малко топче сърмен ширит
като ресто от официални одежди,
джобен часовник с верижка,
спрял в седем и десет,
половинка химически молив,
който майстор е носел зад ухото си,
самотна „топла” ролка за коса -
студена като каменна изба,
броеница от тъмен кехлибар
за трениране на душевно спокойствие,
смачкана хартийка с рецепта
за доза великденски сладки.
Сякаш извадих памуче от пъпа,
когато от кутията с мъртви раковини
събудих близките мъртви души.
Пълна кутия спомени,
пълна кутия стихове,
пълна кутия доказателства
за живота след смъртта.

НЕВЪЗМОЖЕН ОПИТ

Ако искаш сложи ги
в гасена вар, да престоят.
И ако можеш, прекарай ги
пред девет студени води,
и с часове и с часове
вари ги във вряла захар…
Напразно си харчиш времето,
за да преработваш бремето.
Не става сладко
от женски лъжи и интриги.
Няма да хване плесен,
но ще вкисне, пустото,
и ще се превърне в туршия.
Не ще ти помогнат после
нито лозови пръчки,
нито здраво стегнат капак,
за да задържиш това,
което си сложил в буркан.
Тихо, безшумно,
стъпка след стъпка,
ще заминат лъжите от твоята изба,
и зад първия ъгъл ще се продадат
като току-що набрани плодове,
завити в целофан.