Петер Добаи

превод: Иванка Павлова

…появява се в горещото и уморено пладне
платноходка, ето, тука е.
И виждаш как сред плитчините се люлее
и как за нас изпраща лодка тя.
Еуженио Монтале

Напреки пред прозореца,
безразлична, гола, едноока,
защото другото око с дланта си е закрила,
върху възглавница от светъл плат лежи една жена.
Облечена, отвънка на балкона,
с бедра едно връз друго,
с кръстосани ръце върху гърдите,
се вижда друга. Вероятно
от юношеска възраст са приятелки.
В една хотелска стая - заедно-сами -
със изглед към морето, към лазура,
очите заслепяващ, към вълните,
напомнящи звученето на чело,
към бреговете, спящи в отлива,
където е плющящият триъгълник
на бялото платно на платноходката:
едната в дрехи, гола другата.
Изглежда, вече са разискани
възможностите на живота им:
дори да влезе гърбавият пиколо
към края на почивката си, той ще бъде
на двата смяха извор само.
Сега събират сили, легнали по гръб,
кръстосали бедрата и ръцете си,
понеже гостът, чакан мълчаливо -
и те са само гости тук, в една хотелска стая -
навярно всички варианти знае
на еднократното и окончателното им освобождаване:
отдавна вече са платили всички свои сметки
за стаите в хотелите, за своите надежди,
дори за столчетата на напълнените със кампари чаши,
мигрената, истериките, осветлението приглушено,
едносекундовото осветяване на катакомбите,
на римските водопроводи със светкавица на “Кодак”*
и хермелина за летуващите дами,
получен чрез одиране на женски невестулки -
от северни неженени ловци доставяните кожи,
цената на които се заплаща в долари,
във фунтове, във франкове, във рубли, в лири.
Днес вече господинът не пристига,
дори и гърбавият пиколо не идва, мили дами.
И тази нощ в хотела нищо друго няма
освен лъжа и голота, и страх.

——————

* Известна марка немски фотоапарати