Кайоко Ямасаки

превод: Наталия Недялкова

БЕЗУПРЕЧЕН ПОЛЕТ

Небето напуска
този свят:

времето вече
не тече.

(Затваряме очите,
задържаме дъха си.)

Не забелязваме
завръщането на лястовиците.

Престава да вали:
замириса на луна.

В далечината трепери
синя тъма

(нека от земята
да се откъснем).

ИЗНАЧАЛЕН ИНСТРУМЕНТ

Освен мен, няма никой.
Започва вечерня: две монахини,
служба.

Молят се на Бога и птиците.
Така опазват езика
и Словото.

Гласовете, примитивни инструменти,
които Бог им е дал, благо стоплят
студения въздух и мен.

Ще вали сняг: гората
крие птичето
безмълвие.