Михаил Геновски

Една от многото исторически драми, които през последните няколко години обогатиха българската литература. Неуместно би било, обаче, съпоставянето на тази драма или коя да е друга с подобен сюжет с останалите.

Защото - трябва да се признае - през последните години у нас кипи твърде буен творчески живот и в творенията на всички, които упорито работят, има твърде много индивидуалност.

Гимиджийски дава няколко добре очертани образа: на чорбаджи Иван, който трепери над своите жълтици и заради тях е готов и на дявола да продаде душата си; Хрътката, който е извън тогавашните обществени слоеве - декласиран човек - и се препитава едва ли не само с изнудване - той предава всъщност и готвещото се в техния планински град народно въстание; Вълков - апостолът, който е безстрашен, спокоен, винаги уверен в своите стъпки и в успеха на народното дело - обрисуван е чрез като че ли идеалният образ на Левски, макар че той е само ученик на великия апостол; хаджи Васил, който с цялото си сърце се е отдал на делото; Нанко, слугата на чорбаджи Иван, един буден остроумник, който съчувства на готвещото се въстание, радва се на обира на своя господар, но заедно с това не е осъзнал ясно своето положение и отношенията му към богатите чорбаджии е само пакостническо, без определена цел.

Някъде има пресилени и неточни моменти, които са в противоречие с историческата истина. Така например, Нанко се обръща към своя господар: „Слушам, чорбаджи”. Такъв отговор е присъщ на днешния войник, но не отговаря на бита на народа от онова време. Обичайното обръщение би било „Бай Иване” или нещо подобно. Също така е далеко от обичайните отношения поздравът на хаджи Васил към събрания на заседание комитет: - „Добър вечер, господа”. Това „господа” е съвсем съвременно.

Това са дребни неща, които, обаче, показват, че има на места недостатъчно вживяване в бита по онова време.

Иначе, събитията, изразът на идеите, които са вълнували народа и неговите будни синове по това време, начинът на дадената борба, всичко това е предадено вярно, художествено и убедително.

Драмата има още един, макар и малък недостатък: заглавието е неподходно, защото бунтът е израз на негодувание, докато въстанието е осъществяването на обмислен план за една революционна промяна.

В нашата история събитията през м. април 1876 г. са наречени въстание: предварително обмислено, планирано, организирано и целещо да постигне определен резултат народно проявление. Затова драмата трябва да носи заглавие „Въстаници”.

——————————

в. „Час”, г. 4, бр. 16, 15.12.1937 г.