Георгий Некрасов

превод: Марко Марков

***
Най-сложният и светъл занаят:
съдбата си да построиш красиво.
Но казват: миналото е назад,
за него да си спомняш днес не бива.

Защото раждаме се всеки път,
когато грейне яркото светило,
и всичко, притаено в нашта гръд,
гаси се в миг от някаква си сила…

Хвала на мъдрата природа! Тя
пред вид не взема празните ни думи,
а пише неуморно в паметта,
тъй както крачиме по трудни друми.

Ще дойде час и някой нужен стих
като маяк пред нас ще заблести.

***
Усмивка подир дните на мъчения!
Не вярвам аз на своите очи.
Свидетел утрото е: в тези мигновения
възкръсвам сякаш с нейните лъчи.

До вчера смъртоносната умора
се блъскаше сурово в мисълта
и казвах си прегърбен, зъл, затворен:
умираш ти, а с тебе и света.

И ако бях усетил за минута,
че може да помогне мойта смърт
да не умреш в това прекрасно утро,
така да бъде, щях да прошептя.

Но ти на своята надежда се усмихна
и този свят е жив: шуми, звъни, не стихва.