Тристан Корбиер

превод: Атанас Далчев

Потъна слънцето. Тъмней. След път голям
заспива корабът в пристанището сам
и мъртвата вода със глух и тъмен плисък
полюшва корпуса, целува борда нисък.
Проблеснало между петната на катрана,
вечерното небе напомня локва странна.
По кея опустял, де хаос бе гъмжал,
простира се покой… Обзет от тиха жал,
незнаен млад моряк, във спомени унесен,
за родния си край припява тъжна песен…
Сегиз-тогиз един, навярно вързан, пес
с див лай отвръща му, забравен и злочест
на палубата сам… На сушата са всички…