Самуил Маршак

превод: Красимир Георгиев

* * *
Литература без критика е като улица без фенери.

* * *
Времето е разтегливо. То зависи от това с какво съдържание го изпълвате.

* * *
Човек, който иска да стане писател, най-напред трябва да стане добър читател.

* * *
Политиката не ви превзема със сила, ние всички сме потопени в нея, искаме или не.

* * *
Това, което иска мойта дъщеричка, трябва да бъде изпълнено. Точка.

* * *
Начинаещият редактор е по-опасен за писателя, отколкото начинаещия лоцман - за кораба.

* * *
Боксьорът се бие не с ръка, а с цяло тяло, с цялото си тегло и сила, певецът пее не с гърло, а с цели гърди. Така пише и истинският писател: с цялото си същество, с пълен глас, а не само с едните рими, сравнения и епитети.

* * *
Разбира се, богатата рима е по-добра от бедната, новата и оригиналната е по-добра от изтърканата. Но тези оценки - извън реда, извън стиха - са много относителни. Нерядко се случва така, че най-бедната глаголна рима се оказва по-силна (защото е по-нужна) от по-богатата и по-чудноватата.

* * *
Кралицата: А може ли да доведа на Нова година тук моите придворни кучета? Те са послушни, ласкави, стоят пред мен на задни лапи. Може би те също ще станат хора?
Януари: Не, щом те вече ходят на задни лапи, от тях не можеш да направиш хора.

* * *
И аз като американците обичам „щастливия край” и затова предпочитам книги, в които разказът се води от първо лице. Това ми дава сигурност, че героят от романа, разказващ сам за себе си, няма да умре от туберкулоза, няма да се удави и няма да се застреля.

* * *
Талантът прилича на Луната, която ту е в пълнолуние, ту е нащърбена, ту съвсем не се вижда. А ако Луната през цялото време е в пълнолуние, то това няма да е Луна, а бутафория, боядисан шперплат.

* * *
Когато писателят умре, след него остават книгите му. А какво остава от актьора, освен няколко плочи, запечатали гласа му, и фотографии, до някаква степен съхраняващи външния му вид. Паметта на актьора трябва да бъде увековечена от спомените на хората, които са имали щастието да го гледат и слушат.

* * *
Стиховете могат да бъдат лаконични като пословици и подобно на пословица да се запечатват дълбоко в паметта.

* * *
Търсенето на оригиналност - винаги е безнадеждна работа. Човек, който се стреми да се освободи от баналността, прилича на муха, която се опитва да се откъсне от намазан с лепило лист. Освобождаваш от лепилото на баналността единия крак - потъва другият.

* * *
Към думите - даже към имената и фамилиите - децата се отнасят твърде по-сериозно и по-доверчиво от възрастните. Във всяко съчетание от звуци те предполагат някаква закономерност. Думите за тях са неразделни от значението, а значението - от образа.

* * *
На литературата са нужни също така талантливи читатели, както и талантливи писатели. Именно на тях, на тези талантливи, чувствителни, притежаващи творческо въображение читатели, разчита авторът, когато напряга всички свои душевни сили в търсенето на верния образ, верния обрат на действието, вярната дума.

* * *
И в поезията, и в прозата има един закон: колкото повече в тях се съдържа преживяното, видяното, почувстваното - толкова произведението е по-близо до истинското изкуство.

* * *
Малката Мери претърпя голяма загуба - загуби дясната си обувка.

* * *
Разбира се, че има свине, склонни към безчинство на Земята, но аз съм убеден, че свинщината няма да изяде човечеството.

* * *
Пожелавам ви да разцъфтявате, да растете, да трупате, да укрепвате здравето си. Защото за дългия път то е най-главното условие. Нека всеки ден и всеки час новото да ви намира. Нека да бъде добър умът ви, а сърцето ви да бъде умно. От душа ви пожелавам, приятели, всичко добро. А всичко добро, приятели, не ни се дава евтино.

* * *
Децата обичат всичко малко. По-точно е да се каже, че те обичат да виждат малко това, което обикновено е голямо. При това малкото трябва да бъде истинско, тоест да запази всички черти и пропорции на голямото.

* * *
В ранна младост, когато повече от всичко обичах лириката в поезията, а давах за печат най-често сатирични стихове, аз не можех да си представя, че с времето преводите и детската литература ще заемат голямо място в моята работа.

* * *
Художникът-автор поема върху себе си само част от работата. Останалото трябва да допълни със своето въображение художникът-читател.