СМЪРТТА НА ПОЕТА

Николай Агнивцев

превод: Красимир Георгиев

СМЪРТТА НА ПОЕТА

Знайте: някога някъде някак
там самотен поет е живял…
Като всеки поет на земята
писал, любил, пил вино и пял.

Не дочакал богатство и слава,
а смъртта го пресрещнала там:
„- Ти поет си, безсмъртен си! С право
как ли с мен да те взема, не знам!”

Не побягнал, с усмивка голяма
поклонил се и казал в ответ:
„- Нивга аз не отказвам на дама!
Цял съм ваш!”
И умрял тоз поет.

——————————

СМЕРТЬ ПОЭТА

Знайте: как-то, когда-то и где-то
Одинокий поэт жил да был…
И всю жизнь свою, как все поэты,
Он писал, пил вино и любил.

Обогнавши Богатство и Славу,
Смерть пришла и сказала ему:
- Ты поэт и бессмертен!.. И право,
Как мне бить, я никак не пойму?!!

Улыбаясь, развел он руками
И с поклоном промолвил в ответ:
- В жизни я не отказывал даме!
Вашу руку!..
И умер поэт.