Николай Агнивцев

Николай Яковлевич Агнивцев (8 (20).04. 1888, Москва - 29.10. 1932, Москва) е руски поет от Сребърния век, драматург, автор на книги за деца. Роден в дворянско семейство на юрист - председател на съдебната палата. Учи в гимназии в Уман, Владивосток, Москва. Завършва гимназия в Благовещенск. Следва, без да го завърши, историко-филологическия факултет на Санкт Петербургския университет (1909-1911). От 1906 г. живее в столицата. Дебютира със стихове през 1908 г. Печата в редица списания, изявява се в театри-кабарета и литературно-артистичния ресторант „Виена”. Сред изпълнителите на песни по стихове на Агнивцев е и Александър Вертински. Първата му поетична книга е „Студентски песни. Сатира и хумор” (1913), последвана от „Под звъна на меча” (1915), „Санкт Петербург” (1921, Тифлис). След емигрантски период в Германия (1921-1923), в който издава сборника си „Блестящият Санкт Петербург” (1923), сътрудничи на сатирични списания в Съветска Русия („Крокодил” и др.), пише за естрадата и цирка, издава над 20 книги за деца, както и книгите със стихове „Моите песнички” (1921), „От пудрата до камиона” (1926), „Пиеси” (1923). По негови стихове е написана музика от композиторите Сергей Прокофиев, Александър Вертински, по-късно - Сергей Никитин и Исак Дунаевски. Умира на 44 г.


Публикации:


Поезия:

ПРИНЦЕСА АННА/ превод: Красимир Георгиев/ брой 39 април 2012

ДРАКОН/ превод: Васил Павурджиев/ брой 105 април 2018