Йордан Ставрев Маринополски (Йордан С. Маринополски, Юрдан С. Маринополски), български литературен критик и преводач, е роден на 7 май 1874 г. във Велико Търново. Завършва известната Мъжка гимназия „Св. Кирил” (сега Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий”) във Велико Търново. Учи история и философия в Лайпциг (1895-1897 г.) заедно с Пенчо П. Славейков. Завършва славянска филология през 1910 г. в София и работи като гимназиален учител. Дългогодишен преподавател в средните училища. Член на Висшия учебен съвет (Учебен комитет) към Министерството на народното просвещение (дн. Министерството на образованието и науката) (1922-1924). Сътрудничи с литературни статии и студии на сп. „Училищен преглед” (1896-1949), сп. „Съвременна мисъл” (1910-1914, 1919-1920), на в. „Пряпорец” (1898-1932), в. „Учителски вестник” (1903-1915, 1919-1924), в. „Ден” (1903-1912, 1921-1923), съредактор на сп. „Звезда” (1900). Изпитва благотворното влияние на руската класическа литература. Противопоставя се на естетическите възгледи на Славейков и кръга „Мисъл”. Противник на естетизма, формализма и индивидуализма. Автор на книгите „Българската литература подир Освобождението” (1898), „Огледайте се!” (хуморески, 1898), „Критици. Отзиви на един читател за д-р К. Кръстев и П. Славейков” (1910), „Прояснени небосклони” (кн. 1. Спомени и признания, 1922): „Прояснени небосклони” (кн. 2. Към младите, 1924). Превежда произведения от немски („Военни разкази” от Детлев фон Лилиенкрон) и руски автори. Умира на 10 септември 1924 г. в София.

Публикации:

Публицистика:

УЛИЦАТА/ брой 170 септември 2024

Критика за Йордан Маринополски:

ЙОРДАН МАРИНОПОЛСКИ - „КРИТИЦИ. ОТЗИВИ НА ЕДИН ЧИТАТЕЛ ЗА Д-Р К. КРЪСТЕВ И П. СЛАВЕЙКОВ”/ автор: Минко Генов/ брой 99 октомври 2017

„ПРОЯСНЕНИ НЕБОСКЛОНИ” ОТ ЙОРДАН МАРИНОПОЛСКИ/ автор: Никола Никитов/ брой 136 март 2021

За Йордан Маринополски:

ЮРДАН МАРИНОПОЛСКИ/ брой 99 октомври 2017