ГАЗЕЛИ
превод: Боян Ангелов
* * *
Пиша любовно писмо, о сутрешен бризе, занеси го до любимия,
Думите ми горестни достигат до моя жаден за кръв герой.
Нашата раздяла ме изцежда, плача неутешимо.
Целебен балсам е да бъда до него и знам, че ще ме излекува той.
Търпението се стапя, любими мой. Живота ми вземи
или ела при мен, мили, за да ми донесеш радост.
Нека ме доближат до моята вярна любов небеса и земи,
за да постигна желанията си като щастие младо.
О, страданието и раздялата пътя ми разчистват -
нека утринният бриз отнесе тази роза до цветната градина.
Стотици блянове владеят сърцето разбито,
но все още имам сили към цветето ръцете си да повдигна.
Тираничен странник препречи пътя ми с хиляди вериги,
които забраняват на тази бедна душа да достигне до цветето.
Недей се осланя единствено на Бог, ела и вземи ги
тия ухания пролетни, които възвръщат отново отнетото.
Смили се над моята самота, мой Боже единствен,
нека любовта даде на Хейран и на този смел мъж плод и истина.
* * *
Ако твоето сърце на сърцата в разбито сърце поиска да колабира,
среши тези покрити с мед кичури,
остави косата ти да падне върху раменете на всемира.
Без никакво приличие хиляди влюбени бяха оковани във вериги.
Изхвърли полуделите от любов в степта - да се разпаднат остави ги!
Очарованията от опиянението са притегателни за всеки,
когото виночерпецът чака.
Кръчмарю, вземи поръчката ни! Чашите нека не потънат в мрака!
Влюбените се опияняват от твоите устни червени и сочни.
Нямаме пари, но нека нашето пиянство започне!
Създай поема хвалебствена за тези две устни,
дай я на утринния бриз и към широкия свят нека препусне!
Косата ти е вплетена с влюбените сърца - безстрашни и млади.
Не ги разпилявай из градината цветна, а душите им завладей!
Черните ти къдрици с одобрение бяха посрещнати навред из Бадаксхан.
Декрет издай, който да бъде валиден навсякъде из Иран!
Никъде няма друг такъв, с извити като арки прекрасни вежди.
Нека всички езически храмове се сгромолясат в руини,
щом до никъде не извеждат.
Хейран, ти изгори толкова много свещи срещу светлината,
А само един твой поглед изгаря всеки молец и всичко облива с позлата.
* * *
Сърцето ми, преди изпълнено с радост, в легло на тъгата се превърна.
Виж, цъфтящото преди от копнеж сърце как вече е изоставено.
Обвит от ласото на самотата, тъгата светът прегърна,
преди да разбереш, че сърцето ми тупти за теб и за мене по равно.
Моето сърце не можеше да открие от самотата изход.
Знаеш, че в миналото мъдрост сърцето ми владееше.
Там, на сватбения трон, човек като Косру седеше тъй близко
До собственото ми сърце, обитавано от Фархад леденеещ.
Сърцето ми е с криле прекършени на загубата под тежестта.
Виждаш ли? Сърцето ми е ловец, който иска да стигне до своя любим.
Под атаките на скръбта и безизходността,
колко пъти сърдечните ми викове достигнаха Бога незрим.
Преди моето сърце беше чудо, Хейран, беше изящна творба на ковач,
можеше да го видиш как изпуска искри в непрозирния здрач.
