Хейран Ханъм
Хейран Ханъм (Хейран Ханум, Хейран Дунбули), азербайджанска поетеса, е родена през 1790 г. в Нахичеван в семейството на хановете Дунбули Кангарли. Учи в медресе в Нахчиван, изучава арабски и персийски езици, класическа азербайджанска и персийска литература. Омъжва се по любов за просветен млад човек, познавач на източната поезия, от когото има пет деца. В началото на XIX век, по време на руско-иранския конфликт, заедно с много нахичеванци, семейството й се премества в Иран и след дълги скитания се установява в Тебриз, където живее до края на живота си. Смятана е за един от най-талантливите представители на литературната школа „Физули”. Пише лирически стихове, разнообразни по форма: газели, мухамаси, рубаи, касиди и др. на азербайджански и персийски езици. Използва различни форми (бахри) на азурската метрика и силабическите стихове в тази поезия. Нейният диван, който се състои от 4500 куплети на азербайджански и персийски, ни помага да получим известна информация относно биографията й. Поемите в дивана на Хейран Ханъм са написани с използването на арабската/персийска азбука, което й е позволило да следва по най-надлежен начин поетичната форма, в която окончателните букви на редовете с рима се напасват. Известни са три ръкописа на произведенията й (копия от Баку, Техеран и Тбилиси); най-пълният от тях е копието от Баку - то се съхранява в Института по ръкописи на Република Азербайджан. Основна тема в поезията й е благородната и самоотвержена любов. В някои нейни стихове звучи протест против социалната несправедливост. Част от стиховете й са близки до устната народна литература. Умира през 1860 г. в Тебриз, където е погребана. За първи път избрани произведения на поетесата са издадени в Тебриз през 1945 г. от Обществото за ирано-съветски културни връзки. Пълните й събрани произведения са издавани в Баку през 1951, 1961, 1981 г. в издателства „Азернешр” и „Гянджлик”.
Публикации:
Поезия:
