ОНАЗИ ПЪРВА НОЩ
превод: Красимир Георгиев
ОНАЗИ ПЪРВА НОЩ
В таз нощ игри сънуваха децата,
но грохотният рев игра не бе,
на изток самолети със зората
се впиха стройно в нощното небе.
Началото на нова нота те са,
на диригент коварна цел една,
в зловещата на полета им песен
напев започва с името война.
Но диригентът в нотите не знае,
че гръмналият уж победен химн
неволи на народа му вещае,
хрипти Берлин и се изпълва с дим.
В таз първа нощ преди зора заветна
земята спеше в класове и цвят
и беше толкоз светло, толкоз цветно,
че сякаш в детски сънища бе свят.
В таз нощ зовяха птиците зората,
през дрямка флейтите им сяха реч,
не знаейки, че клюн на хищно ято
за кръвна сеч е вече недалеч.
Там нейде стене стъпкана Европа,
а тук застави ден и нощ не спят.
В мъгла лазурна стихна Севастопол.
Притихна в бели нощи Ленинград.
Опазват щикове на Буг водите.
И руска шир е още в мирен сън…
Но първа бомба с вражи вой полита
и рухва първи дом след първи гръм.
От детска люлка първи вопли бяха
и беше първи страшен майчин вик,
сърцата изведнъж закоравяха,
на гибел тръгнаха към огнен блик.
И с щит велик напред народът мина,
с гърди тоз първи ураган подпрял,
а после цели четири години
не стихна дивият девети вал…
…Отмина всичко. Зад мъгли остана.
Победата развя крила добри.
Но тази нощ от щик бе сякаш рана,
завинаги сърцето обгори.
1968 г.
——————————
ТОЙ ПЕРВОЙ НОЧЬЮ
Ещё той ночью игры снились детям,
Но грозным рёвом, не пустой игрой,
Ночное небо взрезав на рассвете,
Шли самолёты на восток. Их строй
Нёс, притаясь, начало новой ноты,
Что, дирижёрским замыслам верна,
Зловещим визгом первого полёта
Начнёт запев по имени - война.
Но дирижер не знал, что в этом звуке,
Где песнь Победы чудилась ему,
Звучат народа собственного муки,
Хрипит Берлин, поверженный в дыму.
Той первой ночью, в ранний час рассвета,
Спала земля в колосьях и цветах,
И столько было света, столько цвета,
Что снились разве только в детских снах.
Той ночью птицы еле начинали
Сквозь дрёму трогать флейты и смычки,
Не ведая, что клювы хищной стаи
Идут, уже совсем недалеки.
Там где-то стон растоптанной Европы,
А здесь заставы день и ночь не спят.
Притих в лазурной дымке Севастополь.
Притих под белой ночью Ленинград.
Штыки постов глядятся в воды Буга.
Ещё России даль объята сном…
Но первой бомбы вой коснулся слуха,
И первый гром - и первый рухнул дом.
И первый вопль из детской колыбели,
И материнский, первый, страшный крик,
И стук сердец, что сразу очерствели
И шли в огонь, на гибель, напрямик.
И встал в ту ночь великий щит народа
И принял в грудь ударов первый шквал,
Чтоб год за годом, все четыре года,
Не утихал сплошной девятый вал…
…Всё отошло. Заволоклось туманом.
И подняла Победа два крыла.
Но эта ночь, как штыковая рана,
Навек мне сердце болью обожгла.
1968 г.
