Николай Браун

Николай Леополдович Браун (16(28).11.1900, село Парахино, Тулска губерния - 12.02.1975, Ленинград) е руски съветски поет и преводач. Предците му са живели в австрийска Бохемия. Роден в семейство на учител. Завършва гимназия в Орел и литературния факултет на Педагогическия институт в Ленинград - ЛГПИ „А. И. Херцен” (1929). Публикува от 1923 г. Близък до поетите от есенинския кръг, поетът не вярва в самоубийството на Есенин, убеден е, че великият поет на Русия е убит. Първият му сборник със стихове „Свят и майстор” излиза през 1926 г., за него ласкаво се отзовава Николай Асеев. Издава поетичните книги „Нападение в бъдещето” (1931), „Вярност” (1936), „Звена” (1937). Активно превежда украински и белоруски поети. Участник във Великата Отечествена война - служи в съединенията на Балтийския флот, после е военен кореспондент в обсадения Ленинград, където написва „Песен за гнева”. Държи се геройски на фронта. Раната му поезия е експериментаторска, късната - реалистична. След войната ръководи секцията за поезия в Ленинград, а после отдела за по¬езия в списание „Звезда”. Издава книгите „Морска слава” (1945), „Земя в светлина” (1955), „Стихотворения” (1958), „Нова лирика” (1958), „Живопис” (1963) и „Само за живота” (1972). Остават непубликувани приживе двете му книги със стихове „Скръбни редове” и „Въпреки тъгата”. В началото на 1970-те г. е отстранен от активно участие в литературните процеси. Умира на 75 г. на 12.02. 1975 г. в Ленинград. Баща на поета и общественика Николай Николаевич Браун (1938), който публикува посмъртно едно от главните произведения на поета - „Песен за похода”.


Публикации:


Поезия:

СЛУШАХ МОРЕТО/ превод: Борис Вулжев/ брой 52 юни 2013


За Николай Браун:

СМЪРТТА НА СЕРГЕЙ ЕСЕНИН/ автор: Влaдимир Криловски/ брой 27 март 2011