Петер Ган

превод: Боян Ангелов

МАЛЪК РОМАНС

В гората совичка крещи;
в блатото квака жаба.
Луна, тъй бледичка си ти!
Студена, бледа, слаба!

А совата крещи - звучи
гласът й в тъмнината.
Отвръща жабата: - Мълчи,
заспала е луната!

В РЪЦЕТЕ СЪМ НА БОГ

В ръцете съм на бог! В невидим карусел
с досада сядам, но след миг съм бърз и смел.
Кръжим в неспирен кръг (какъв красив рефрен),
но тъкмо свикнем - гонг напомня, че ще спрем.

И слизам, ала друг се качва вместо мен.
Отеква гонгът строг над смях, над глъч и тлен.
И пак - напред, нагоре, надолу - в пълен ход.
Летежът имитира човешкия живот.

Един избрал е кон, друг лодка е избрал.
Виж: този язди лъв, а онзи - лебед бял.
Най-често смях звучи, по-рядко - тъжен стон.
И всеки тук е млад, и всеки има трон.

ВЪПРЕКИ

Въздишат ангели с гледци
от светлина и мощ.
А ние, в кораб сляп слепци,
се носим в сляпа нощ.

Въздишат ангелите в свят
незрим, обезсъдбен.
Съдбата беден и богат
е взела в смъртен плен.

В небесната си висота
мълчи и любовта.
Самотна като вечността,
не ни поглежда тя.