Любомир Бучков

В нашата книжнина биографии на велики личности са рядко явление. Предпочита се да се обрисуват образите на исторически фигури като двигатели на дадена епоха. Но се избягва научното проследване на техния жизнен път и обществено утвърждаване.

Стилиян Чилингиров, успоредно с художествените творби, с които дари литературата ни, прояви завидна енергия и в научните си търсения. без да бъде сух догматик като някои ограничени професори, третира всяка тема през призмата на обществената й значимост.

Съзнателно страни от „углъбяването” в академичен смисъл на научните си трудове. Този рядък творчески подстъп личи особено ярко в последната му книга.

Биографията на Панайот Волов не пробужда патетична екзалтация. Наопаки, тя е повод да се очертае характеристиката на един от най-интересните периоди на Възраждането.

С. Чилингиров, с присъщото си усърдие, анализира революционната програма на централния революционен комитет, разглежда в историческа перспектива психологическата и политическа подготовка на народа. Изказва ценни съждения върху устойчивостта на цялата бунтовническа организация.

Без да прави упрек, критикува нейния неуспех: „Проповедта на Левски щеше да успее, ако имахме достатъчно интелигенция или ако тая, с която разполагахме, беше единна, с еднакво чувство за дълг пред народа и за отговорност пред историята.” Това мъдро проникновение на Чилингиров е вярна преценка за краха на исполинските усилия.

Не по-малко правдоподобни са и разсъжденията върху революционната романтика:

„Народът с психика на малолетен съдеше за нещата по външната страна, предпочиташе впечатлението, отколкото същината; замаха пред мисълта и се повлече тъкмо подир тия, които трябваше да бъдат водени и обуздавани в името на общото, отколкото да водят те, подчинили общия интерес на личната си прослава. Така Бенковски можа да замести още на Оборище Волова, да изтръгне първенството от ръцете му и да поведе въстаналите след няколко дни българи не по пътя на победата, а по пътя на личния подвиг.”

И се стигна до пълното поражение на Априлското въстание.

С. Чилингиров доста смело изявява своето схващане върху двубоя на двата мирогледа, чиито олицетворители са Волов и Бенковски. С ловка аргументировка обосновава своята теза, моделирайки образа на Волов.

Биографът проследва детството на Волов и търси скритите причини на неговия благ характер. Разкрити са с исторически данни предпоставките за политическото възраждане. Не са забравени отраженията, които дават неблагоприятните условия за цялостното развитие на личността.

Първите и сетнешни прояви на още неукрепналия революционер са описани с явно предразположение. за да блесне още по-ярко ликът на вдъхновителя на революцията, Стилиян Чилингиров цитира спомените на участници във въстанието. Почти всички от Захари Стоянов до скромния Жечо Павлов се възхищават от гражданската доблест и рядка култура на Волов.

Като се има предвид аналитичния и критичен ум на Захари Стоянов и колко той е егоист във възторзите си, преценката му за двамата водачи на въстанието е историческо откровение. Бенковски е груб бунтар, необуздан и с нрав на властелин. Мрази учените и иска всички да му се подчиняват. Характерът му е барут. Възпламени ли се, експлодира.

Волов е негова противоположност. Мек, кротък, дори женствен. Хладен, но далновиден в разсъжденията си. Решителен, но не буен.

Прекалената смиреност и отстъпчивост му отнемат войводското място. Дързостта на Бенковски го сломява. Затова съвместната им деятелност, както признава Кон. Величков, е немислима.

Нравственото обаяние на Волов особено проличава в Народното събрание на Оборище. Внушителността на неговите убеждения действа като хипноза. Особено характерни са думите по въпроса дали всички представители имат пълномощия от народа: „Нашата апостолска длъжност е да организираме въстанието. А после нека народът си избира за предводители такива лица, на които той се доверява.”

Стилиян Чилингиров използва развоя на избухналото въстание, за да дооформи представата за бунтовника. Копривщица е в междуособица. Краят наближава. Виждайки погиването на великото дело, верен на себе си, предлага на въстаниците да се оттеглят в Балкана, за да не дава жертви мирното население.

Той предпочита сам да страда за другите, отколкото другите да страдат за него. Тези хуманни възгледи засилват още повече сцеплението между четниците и водача им. За тях той не е само предводител, а кумир. Благоговеят пред величието на неговия подвиг. Личният му пример и здравата мисъл са подтици във всеобщата борба.

Печалният завършек на априлската революционна романтика, на която вдъхновител бе резкият в действията си Бенковски, погуби пламенния си организатор и умерения в разсъжденията Волов. Но неговата теза победи. Волята трябва да се преклонява пред мисълта. Ако беше възприета тактиката на този ненадминат герой, Априлското въстание нямаше да избухне преждевременно. Народът не беше още психологичски узрял за бунт.

Животописният опит за Волов, постигнат във всяко едно отношение, сведочи още един път за неограничените творчески възможности на Стилиян Чилингиров. Сръчният му похват и верен усет за историческите ценности правят от тази книга неръкотворен паметник на великия апостол.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 13, бр. 502, 12.02.1941 г.