Пьотр Якубович

превод: Михаил Летов

***
Поети няма тук… ни светли песни
да будят спящи мир кат битвен звън!
Как душат ни днес кръгозори тесни
и как унил е тежки жизнен сън…

Ни граждани!… - Потоци благородни.
ще чуйте реч, но… сал безплодна реч:
тъй в мрачен някой ден вълните водни
унили са - не тътнат надалеч.

Така, - все пак небето хубавее,
и гъстий лес и пъстрите цветя;
в пустинята, в звездицата що грее,
в тълпата, - вред е вечна красота -
и пак скръбта човешка е безмерна…

——————————

Славянска антология, 1910 г.