Пьотр Якубович

Пьотр Филипович Якубович е революционер-народоволец, поет, белетрист, преводач. Роден на 22.10. (3. 11.) 1860, в село Исаево, Новгородска губерния в семейство на обеднял дворянин. Роднина на декабриста Александър Якубович. Завършил гимназия в Новгород и в 1882 историко-филологическия факултет на Петербургския университет (1882), участва в студентското движение. Първото му стихотворение е публикувано през 1878 г. От 1878 г. печата в сп. «Дело», «Слово», «Отечественные записки», «Вестник Европы» и др. От 1882 г. е професионален революционер, влизайки в петербургската организация «Народная воля», от 1883 - един от лидерите й, от 1884 г. - инициатор за създаването на Млада партия «Народная воля», след сливането й със «старата» «Народная воля». През 1884-1887 г. лежи в Петропавловската крепост, през 1887 г. осъден на смърт, присъдата заменена с 18 г. каторга. Издава сборника стихове «Стихотворения на Матвей Рамшев». До 1890 г. в Карийския (Нерчински окръг) политически затвор, после Акатуйския каторжен затвор и три години работи в рудниците. От 1895 г. заселен в Курган, Тоболска губерния. През 1899 г. заболява от силно нервно разстройство и се връща от каторга - лекува се в Казан и Петербург (1900). В годините на първата руска революция влиза в Шлисебургския комитет (помощ за затворниците от Шлиселбургската крепост). Работи като редактор на отдела за поезия, по-късно за белетристика, в сп. «Русское богатство». Литературната му дейност е високо ценена от Чехов, Королено, Горки. Първи превежда на руски «Цветята на злото» на Бодлер (1895 1909), съставя известната христоматия «Руска муза». Автор на «Стихотворения» (т. I., 1898, т. ІІ, 1901), «Завареници на живота. Разкази». (1901) , «Очерци за руската поезия» (1903) и на книгата с автобиографични очерци за Акатуйската каторга «В света на отхвърлените», публикувана през 1895-1898 под псевдонима Л. Мелинин. Умира на 17 (30). 03. 1911 г. в Санкт Петербург.


Публикации:


Поезия:

НЕ ЗА ВСЕКИ МОРСКИ ПЛЯСЪК…/ превод: Димитър Горсов/ брой 41 юни 2012