Обработка и съставителство: Марко Марков

превод: Марко Марков, Румяна Теофилакту

*
Обичате ме всички,
и хора, и птички,
но мълчите,
когато запитам
защо не ме поглеждате в очите.
/слънцето/

*
Заспя ли, тя се буди
и цяла нощ ходи навън,
но щом утринта ме учуди,
тя е потънала в сън.
/луната/

*
Когато си тръгне господарят
и пристигне господарката,
фенерите тук се разгарят
с радостта си, най-ярката.
/денят, нощта и звездите/

*
Когато гледам, аз не виждам
филма желан -
когато не гледам, аз го виждам
и без екран.
/сънят/

*
Що е това
кой ще ни каже,
което вижда
и слепият даже?
/сънят/

*
Обича да тича,
а всеки знае,
че без крака е.
/водата/

*
Главата й е в планината,
снагата и - в полето,
краката й - в морето.
/реката/

*
Художник познат
калта заличава
и целия свят
в бяло оцветява.
/снегът/

*
Когато падам, не крия
че без мъка и труд
и злия и добрия
дарявам със студ.
/снегът/

*
Двама братя, дете,
живеят над пръст корава,
малкият - не расте,
големият - не остарява.
/камъните/

*
Колкото повече
вятър лудува,
толкова повече
то танцува -
и се вълнува, вълнува…
/морето/

*
Роди ме майка голяма,
отхрани ме слънце златно,
но ще умра, ако мама
ме вземе обратно.
/морската сол/

*
Хвърляш я,
когато ти е нужна, човече,
а я прибираш,
когато не ти трябва вече.
/котвата/

*
От мен запомни:
каквото и да правиш,
в тези вълни
не можеш да се удавиш.
/радиовълните/

*
Две съседки най-добри
заедно са от зори.
Цял ден смели се и пели,
но не се видели.
/очите/

*
Чувам всичко
на този свят,
но не казвам
нищичко, брат.
/ухото/

*
Винаги вкъщи стои
важен,
а е винаги
влажен.
/езикът/

*
В червен палат -
цар червен, богат
с роби бели, засмени,
всичките неми.
/езикът и зъбите/

*
Десет братя сме в две къщи,
работим безспирно, добри и
могъщи,
а на големия господар
нашият труд е за грижите дар.
/пръстите/

*
С нас
всеки час
бъди осторожен:
с глави сме,
но да мислим не можем.
/кибритените клечки/

*
Вечно яде, за още пита,
не знае
що е насита.
/огънят/

*
Червена крава не спира
да преживя, да се смее,
щом пие вода - умира,
клони яде ли - живее.
/огънят/

*
Съчки ям, вода не пия,
огън крия в тежка риза,
а от дългата ми шия
черната ми скръб излиза.
/печката/

*
Майка си имам, червена е тя,
а аз се раждам черен.
Криле си нямам, но летя
към облаците, начумерен.
/пушекът/

*
Качва се и слиза,
без да се бои,
на едно и също
място стои.
/стълбата/

*
Не е животно,
а е с четири крака, хора,
върху него
сядате за отмора.
/столът/

*
С брада е и тича,
шета мълчешком,
да гали обича
всеки двор, всеки дом.
/метлата/

*
Говори и слуша
и нощ, и ден,
но не е човек
като мен.
/телефонът/

*
Тази гатанка открих,
като ших
с баба:
с едно око се родих
и като конец съм слаба.
/иглата/

*
Като яйце
кръгла,
като път
дълга.
/макарата с конците/

*
Има ги много
бедният в този свят,
изобщо ги няма
човекът богат.
/кръпките/

*
Страшни зъби има,
боже,
ала да яде
не може.
/трионът/

*
Със стрелите на иглите
крачи в слънце,
крачи в здрач,
но не е, не е шивач.
/таралежът/

*
Малка, малка домакиня
станала е в утрин синя,
шета из поля, дъбрави
и голяма питка прави.
/пчелата/

*
Над цветче се мярка
тази сладкарка
трудолюбива -
там сладост за нас добива.
/пчелата/

*
Снася яйца, дечица,
но не е птица,
бавно по пътя крачи,
на гърба си къща влачи.
/костенурката/

*
Не е козле, деца,
а има си рогца
и със самар е,
но не е магаре.
/охлювът/

*
В зелена кожа
живея,
но когато узрея,
мед и кехлибар
има под нея.
/смокинята/

*
Зелена е моята младост,
старостта ми е черна вдовица,
моята мъка е радост,
а сълзите ми - храница.
/маслината/

*
Зелен съм, след това
златист,
на юг живея, в синя вис
и тук по красота съм пръв.
Но после с помощта на ножа
събличат жълтата ми кожа
и пият сладката ми кръв.
/портокалът/

*
Тридесет фусти облече
и на бал се завтече.
По красота и слава
не може да се сравнява
никой с нея, човече.
/розата/

*
Това нещо
не е горещо,
а пари, а гори
и в хладилника дори.
/черният пипер/

*
Те са заводски тръби,
но дълго не траят.
Само трапезите може би
защо е така, знаят.
/макароните/

*
Когато е здраво,
не ни трябва,
счупим ли го,
другар е на хляба.
/яйцето/

*
Радвам се,
когато го купувам
и към къщи крача,
режа ли го,
без да се преструвам,
плача.
/лукът/

*
Като сирене е бяла,
но не я ядеме ние,
мляко става, ала нивга
никой не я пие.
/варта/

*
Земята след дъжд пробива,
излиза в гора и нива,
с чадър разтворен трепери:
кой ли ще я намери?
/гъбата/

*
Завързана -
да ходи напира,
развързана -
спира.
/обувката/

*
Дълъг, дълъг монах,
цял потънал в прах,
днес в простора видях -
че без край е разбрах.
/пътят/

*
Слънце не е,
лъчи има,
без нозе е,
търчи за трима.
/колелото на велосипеда/

*
Всички сте го яли
и сте подразбрали -
ни е печен, ни суров
и не се яде с любов.
/боят/

*
Когато тръгва,
главата си вдига,
а я навежда,
когато пристига.
/самолетът/

*
На едно място стои
и пресмята, знай се,
но може да брои
само до дванайсе.
/часовникът/

*
Не е бил роден
като теб и мен,
а - живял
и умрял.
/Адам/

*
Когато живеем
само с тях
в този свят,
можем и да умрем
от глад.
/спомените/

*
С виза
или без виза -
навсякъде
с него се влиза.
/името/

*
Без крака е,
без крила е,
ала знай,
че земята обикаля
тя от край до край.
/пощенската марка/

*
Той е ключ за всяка
крилата красота,
но не отключва
никоя врата.
/ключът сол/

*
Навсякъде
пътува,
без да се
таксува.
/мисълта/

*
Не го съзираме,
дори на път да се намираме,
а то е пред нас
всеки миг и час.
/бъдещето/

*
В бяла нива черно семе
сее някой, а след време
много умно ни съветва
винаги по жетва.
/книгата/