Интервю на Мирослава Панайотова с писателката Виолета Бончева

- Известно е, че ти си много публикуван автор в чужбина. Би ли разказала нещо повече по този въпрос?

- Преводачите са щастливи хора, защото чрез езика, който владеят,  чуждите светове им стават близки. Озовават се в една друга  вселена,  откриват в литературата нови реалности  и визията им  за нещата от живота се обогатява.

Моето отношение към езиците ще илюстрирам с няколко факта: още преди да постъпя в първи клас, се записах на уроци по немски език и го учих до края на гимназията.  С упорито постоянство залягах над заниманията по руски език  в училище, а след като го завърших -  започнах да уча италиански, в продължение на три години… Дори тогава направих първия си  опит да преведа стихосбирка на италианската поетеса Лаура Маринело. Не знам колко успешен е бил, но положените усилия бяха един важен за мен опит, от който разбрах, че за да си преводач на поезия - трябва да си не само поет, но и  да владееш безгрешно граматиката.

Винаги съм била обсебена от мисълта, че трябва да съм наясно със смисъла на думите, които звучат в любима песен, оперна ария, важна реч.

Когато ми се предостави възможност да уча и испански език, не се колебах нито за миг и с безкористната помощ на мексиканския драматург и преводач Рейнол Перес Васкес, заминах за Монтерей, Мексико, където работех и учих езика. Чрез близките на проф. Бланка Елизабет Паломарес, в чийто дом живях, както и чрез  тези на сеньор Васкес, аз установих приятелства в интелектуалните среди на Монтерей, запознах се с поети, писатели, драматурзи и художници - просто имах шанса да се докосна до творчеството им, което впоследствие стана  причина да преведа пиеси на Ернан Галиндо, Ернандо Гарса, Рейнол Перес и Виктор Банда. Издателство „Литернет.бг” публикува електронния сборник с пиеси на изброените от мен автори -„Съвременни мексикански драматурзи”. За моя голяма радост, едната от пиесите, „Желанието” („Отвъд луната” -бълг. заглавие) на Виктор Банда, беше поставена в театър „Грифон”, София през 2017 г.

След публикация в „Световна поетична антология” на цикъл лично творчество, в мой превод, подбрани от големия испански бард  Фернандо Сабидо Санчес, започнаха да ми се обаждат автори от испаноговорящия свят и от Испания, с молба за превод на български език. Няколко години работихме с еквадорския поет Виктор Мануел Гусман Вилена, който създаде двуезичен блог, посещаван от читатели от цял свят, владеещи испански или български език.

Връзка чрез интернет използва и една прекрасна колумбийска авторка Беатрис Джована Рамирес, която пожела превод на книгата си с микроразкази, Алфредо Перес Аленкарт - перуано-испански поет, с когото направихме двуезична „Българска антология”, Астрид Фухеле от Чили, автор на стихосбирката „Вътрешен глас”, Марио Гарсия Алварес от Чили - също чилийски автор, Пере Бесо от Испания…

Превеждала съм и представила не един български и не един испански автор. Всеки път отчитам интерес към нашата поезия, както и поезията изобщо на Балканите, като зона по-малко позната в културно и литературно отношение.

- Имаш ли обратна връзка как се приемат твоите стихове и разкази в страните, където са публикувани?

- За мен от значение е фактът, че издателите и редакторите приемат и публикуват моите стихове и разкази. У дома има около 30 книги и списания, в които участвам или като преводач, или като автор, пишещ на испански. Печелила съм награди в Аржентина - два пъти, единият от които беше през 2018 г., имам награда от Посолството на Испания в България през 2004 г. за двуезичната ми детска книга „Голямото сомбреро”, от Ливан - 2018 г…  Ценна номинация за най-добра книга с поезия на испански език получих на конкурса „Пилар Фернандес Лабрадор”, Саламанка, Испания, 2017 г… Издателство „Лулу”, Буенос Айрес, издаде двуезична моя книга със стихове „В пъпа на луната”, която е достъпна и се продава в Амазон…

- Има ли нещо общо между твоята литература и литературата, която е популярна в тези страни?

- Съществуват теми, в които са фокусирани творците от цял свят: това е например темата за любовта, за мира, за природата, за човешкия морал, за болката и страданието, за упованието и надеждата…

Разликата, която аз открих, когато можех да си позволя да чета творби в оригинал, бе, че стиховете на поетите от испаноезичния свят не бяха римувани, а с ясен рисунък, ритмични. Попадах рядко на поетични произведения, написани в рима. А когато веднъж се заговори на тази тема, разбрах, че още преди повече от сто години римите напускат вниманието на поетите - те акцентират повече върху това, което имат за цел да споделят, да внушат. По-скоро текстовете за песни запазват класическата си форма.

Темата за социалната свобода е една от най-третираните, заради дълбокия разрив и липсата на баланс при социалните класи, особено в Латинска Америка.

- Ти също превеждаш съвременна латиноамериканска и испанска литература. С какво те привличат авторите, обект на твоето внимание?

- Освен темата или сюжета в една творба, привлича ме и стилът на автора - колкото той е по-изчистен и точен - толкова по-качествен ще е и самият превод. Такъв стил улеснява работата на преводача, прави го сигурен и по-сръчен… Прочие, когато превеждам на български език, правя всичко възможно, за да бъде творбата достъпна, разбираема и добре възприета като цяло, за да бъде и оценена по достойнство.

- Как в България се оценяват усилията на преводачите и самата литература, на която те стават проводници?

Според мен, преводаческият труд е ценен от редакторите на литературни издания, проявяват интерес и читателите, които обичат да разширяват познанията си върху литературата от другите страни.

В същото време, наблюденията ми върху продажбите на една двуезична книга например, нямат оптимистични очертания. И ще дам пример: двуезичната книга с микро разкази на колумбийска писателка, която беше депозирана в книжарница „Хеликон”, отчете след седем години само две продажби… Става въпрос за едно красиво, луксозно издание, публикувано в Испания, с много оригинални микро текстове.

- Какво е чувството да превеждаш нещо, което според теб е красиво, стойностно и предизвикателно, а също и дава нов поглед върху света и по този начин обогатява културата на българина?

- Тази година, на 4-ти декември, изтичат 50 години от смъртта на големия испански поет Педро Салинас. Имах удоволствието да преведа 80 негови стихотворения, които планирам да бъдат издадени през 2022 година. Процесът на превода беше истинска школа за мен, защото поезията на този автор е апотеоз на философията и естетиката, насладата от съприкосновението с нея е неминуема и гарантирана.