Кристиан Моргенщерн

превод: Боян Ангелов

ТРИТЕ ВРАБЧЕТА

В един лешников храст, оголен съвсем,
три врабчета седят корем до корем.

Отдясно е Ерих, отляво е Франц,
а в средата се кипри нахалният Ханс.

Те седят със затворени плътно очи.
Пада бурно снегът и зъл вятър фучи.

Те тъй силно притискат раменете си, че
Ханс навярно си мисли: „Навън слънце пече!”

Те сърцата си слушат как ритмично туптят…
Щом не са отлетели, там все още седят.

ДВЕТЕ МАГАРЕТА

Магаре сиво тъжно рече
на братовчеда си далечен:

- Аз тъй съм тъп, ти тъй си тъп,
да мрем - не свършва с нас светът!

Подир това какво се случи?
Живуркат си в благополучие…

НОЩНА КАРТИНА

Домашен пес бди зад високия зид.
(Зло куче! Внимавай!)
Домашен пес бди зад високия зид.
Полунощ наближава.
С очи кръвожадни ръмжи този пес
от една детска количка.
Господарят го няма… А нощта има днес
гердан от звездички.

КОРФОВИЯТ ЧАСОВНИК

Корф изобрети часовник
с механизъм непознат
и стрелки не две, а двойни,
ходещи напред-назад.

Две посочват, но и десет.
Девет сочат, но и три…
Времето Корф сръчно мести
и обратно го върти.

Корговият механизъм
с циферблата си чудат
буди бодър оптизмизъм
в своя ход напред-назад.

ТЮЛЕНЪТ

Той, тюленът, ме гледаше с благи очи,
с поглед кротък, без него в тъмен страх да личи.
Тъй човешки тюленът погледна!
Замечтано проророних: драги мой полубрат,
с добротата си правиш ме страшно богат -
подарявам ти рибчица дребна.

КОСТЕНУРКАТА

Аз десет века съм живяла
и още ще живея.
Съдбата броня ми е дала,
спокойна съм си в нея.

Свидетелка на много случки
и позволени тайни,
на търговия се научих
в годините безкрайни.

Не знам какво е смърт и тлен,
охолно си живуркам.
„Аз съм костен…, аз съм костен…
аз съм костен-ур-урка!”

ПОДМЯНА

Къща с двор и в него хора.
Хора не - дървета!
Ото знае: тези в двора
от съня са взети.

Смяната неясна стана,
стана малко скришна.
Беше, е, ще е подмяна.
В случая излишна.