Садие Алити

превод: Наталия Недялкова

ВЕНЕЦ НА ЛЮБОВТА

Сякаш на зелената ливада
събирам багрите от цветята на надеждата.
Сплитам венец на любовта
край стария извор.
Ромонът на водата тревожи.
Лекият тропот на конете
обезпокоява буквите на името.
Белите коне танцуват.
Първо разплитат венеца.
После газят цветята.
Разпиляват буквите на името.
На зелената ливада
събирам цветята на надеждата
Сплитам отново венеца на любовта.

ЛИСТО ОТ БЯЛА РОЗА

Раждаш се като листо от бяла роза.
Растеш и се променяш.
Баграта и ароматът опияняват.
Хей, човече,
не ти трябват бодли.
Увяхването
става изведнъж,
а хубавият аромат
се придобива лека полека.
И малкото шипове могат да наранят.
Болката
те оставя насред пътя.