ЖАБА

Зинаида Гипиус

превод: Атанас Далчев

ЖАБА

Вън жаба някаква си (все едно)
крещи във тъмното и влажното
настойчиво, тревожно, цяла нощ…
Внезапно почва за най-важното.

Да бих езикът й разбрал,
и аз, и всичко би се изменило,
света по-инак бих видял
и новото тук би ми се открило.

Но аз прозореца затварям вън:
това е зла мора от мрака
на тая нощ с безсънния й сън…
То жаба пей. Дотрябвало ми сякаш!

——————————

ЛЯГУШКА

Какая-то лягушка (все равно!)
Свистит под небом черновлажным
Заботливо, настойчиво, давно…
А вдруг она - о самом важном?

И вдруг, поняв ее язык,
Я б изменился, все бы изменилось,
Я мир бы иначе постиг,
И в мире бы мне новое открылось?

Но я с досадой хлопаю окном:
Все это мара ночи южной
С ее томительно-бессонным сном…
Какая-то лягушка! Очень нужно!

1926

Един от най-ранните поетически преводи на Атанас Далчев - 1927 г., сп. „Стрелец”.