Хорхе Тейер

превод: Атанас Далчев

Когато всички отлетят по другите планети,
тогаз в напуснатия град останал,
ще пия аз последната си чаша бира
и после ще се върна във градчето,
където винаги се връщам
като пияницата в кръчмата позната,
като детето в двора - за да язди
кобилицата, счупена отдавна.
И няма аз да имам друго
какво да правя във градчето,
освен да пълня джобовете със светулки,
да ходя по ръждясалите релси
или да сядам на оглозгания стар тезгях
на някакъв дюкян, за да говоря
със някогашните училищни другари.
И както паяк много пъти изминава
едни и същи нишки на една и съща мрежа,
аз ще кръстосвам, без да бързам, улиците прашни,
от бурените завладени,
ще гледам гълъбарниците как
се строполяват чак пред мойта къща,
където привечер ще се затворя, за да слушам
изтърканите плочи на един певец забравен,
без да погледна никога към пътищата безгранични,
в пространството от хиляди ракети начертани.