В СЕТНИЯ ЧАС
превод: Атанас Далчев
Аз искам да умра, денят когато гасне,
в море открито и с лице към небесата;
да тъне мъката ми в сънища прекрасни,
да бъде птица пред отлитане душата.
Останал насаме с небето и морето,
до моя слух във тоя час да не долита
ни горестна молитва, ни ридание клето,
освен тържествения грохот на вълните.
И да умра, когато заникът прибира
златиста мрежа от зелените им бездни
и както постепенно слънцето умира,
да бъде нещо бляскаво, което чезне.
Млад да умра: преди да похити и смаже
коварно времето короната безценна,
когато „твой съм” казва ни животът даже,
макар да знаеме добре, че ни изменя.
