Хосе Еусебио Каро

превод: Атанас Далчев

Западен вятър, задухай! Блъскай ме бързо и живо!
Силно издувай платната; нека за мене, изгнаник,
твоето свирене бъде сладка въздишка и песен!
Корабе, отдалечи се бързо от мойта родина!

Вечно море! Аз те гледам, чувам и имам най-после!
Още преди да те видя, бях те аз вече отгатнал!
Около мене разгръщай своя кръг все по-широко!
Кръг съдбоносен и чуден, център на който се виждам.

Нека със твойто вълшебство в дивна хармония се сливам!
Беден прокуденик, клетник, тъжен несретник, изгнаник,
скъпата бащина стряха, всичко любимо напуснал,
някъде много далеч днес да умра аз отивам.

Само на скута ти мога толкоз нещастия изплака:
който от свойта изгора, братя и дом е изтръгнат,
чувства нужда, преди да склопи навеки клепачи,
пак да те види и вземе сбогом от теб, Океане!

Привечер тъй на самата палуба горе възправен,
вдигам очи аз и гледам: теб и простора огромен!
Слънцето гледам, което, тънейки в твоето лоно,
своя лъч сетен простира твойте вълни да погали.

И неочаквана мисъл ме озарява тогава:
толкова дълъг и ширен, толкоз дълбок и безкраен
с цялата своя грамада, пясъци, водни пространства
може би капчица само ти си във Божата шепа.

После, в нощта, под звънът на тънките струи дъждовни
малко по малко заспивам с мисъл по мойта родина,
виждам насъне как тичам, дето невръстен съм тичал,
майка ми как ме оплаква, как на гръдта й се хвърлям…

Чувам тогава гласът ти, вечно море, да ридае!
Чувам гласът ти да вие, тъмна поличба на гибел,
чувам платната да праскат, корабът тежко се люшка,
с бляна си аз се прощавам и да умра се приготвям.

О, да умреш във морето! Край за човека достоен!
Бездната гроб да ти бъде, а покривало небето;
и да не знаят трупът ти де е; въз него да хвърля
свойте талази морето, времето - свойте години!