Муса Ягуб

превод: Иван Есенски

Аз си тръгнах от теб, безответна любов.
Пуст е дългият път и е светъл.
Ти не чу моя тих и смирен песнослов,
ни молитвените ми куплети.

Аз си тръгнах от теб
през мъглата без път -
сам и сляп в тази есен прощална.
И лъчите на залеза бавно горят,
и в надеждата залез припламва.

Аз си тръгнах от теб… И такава печал
се е свила в дуата тревожна,
сякаш ти, а не аз съм потеглил без жал
към раздялата, вече възможна.

Аз си тръгнах от теб…
Любовта ми мълчи
и изгубила всяка надежда -
виждам - литва от нейните тъжни очи
черен лебед с душа белоснежна.

Аз си тръгнах от теб…
Сред мъглата едва
само глухото ехо отвърща…
Ти изчезваш за мен, аз - за теб след това.
А дали сме се срещали всъщност?