Фатма Ханъм Камина

превод: Боян Ангелов

***
Съзерцах как черна бенка падна върху лицето на моята любима -
така, както етиопка се спусна към земята на Иран.

Щом за първи път забелязах твоята малка бенка, бедното ми сърце заплака,
защото съдбата на сърцето е да тъжи, да се жалва.

Тази черна бенка почива върху твоите скули ябълкоподобни
така, сякаш луничка е паднала върху венчелистче на пурпурно лале.

О, мила моя, задръж този знак този знак за красота върху лицето си,
то е като послание, отправено към сърцето: златиста пепел от пожар.

В бляновете ми за твоята малка бенка, птичката на моето сърце
падна в твоите кръговидни танци, хванати като луди във вериги.

Веждите ти аркоподобни са пропуснали стрелите на флита, хиляди турци
се тълпят тук и там, и плач се носи сред победения град.

При вида на твоите черни къдри сърцето ми се препълни с любов,
както Йосиф от Ханаан бе окован във вериги сред подземните трюмове на Египет.

Този, който диктува в сърцето ми, каза, че нейното сърце не живее за мен.
Оттогава сърцето ми обливат светли сълзи и тъмна кръв.

Малката черна бенка, очите и веждите се събират върху лицето ти,
завъртат се около къдриците на Камина и падат като планети.