Николай Дик

превод: Иван Антонов

Стара гара от отминалия век
с табелката едва забележима,
със дрипави завеси, с ветрове,
които нощем бродят с неизвестното й име.
А от перона, както и преди,
на посращачи и на пътници в душите
наивните надежди някой пак гради,
че бъдното добро долита.
Навярно още в будката е подреден
отдавна вкиснатият “Буратино”,
там зад пердето на отминалия ден,
до мрежичка попътно синя.
И старците със вечността са там,
приседнали пред водката и пред коняка
във чашите с четвъртинката от младостта
и хлебеца в добавка.

Провинциални гари… Както и преди
за пет минути всичко се подрежда:
твърде малко за раздяла може би
и твърде много за надежда.