МИНИАТЮРИ
ЧЕТИРИ РАЗЦЪФНАЛИ ОРХИДЕИ…
Четири разцъфнали орхидеи като облаци от изящни цветове - винена, бяла, розова, жълта. Застоявам се пред тях, разглеждам ги. Какво съвършенство, дошло от нищото - простички парченца кора, които поливам всяка седмица. И от тях израстват тези принцеси, които радват погледа ми и ме карат да осъзнавам ден след ден чудото на живота в багри и аромати.
Велики Боже, какви щастливци сме ние, хората, че си ни заселил в своя рай! Най-простата тревичка е произведение на изкуството. И всичко - от черната земя. Какви програми са заложени в живото и в мъртвото? Защо птиците летят, без да се сблъскват? Какво кара дърветата да разцъфтяват през пролетта и да окапват листата им през есента? Какъв е смисълът на съвършените форми на цветята? А фантастичните обитатели на морето? И най-невероятното - човешката уникалност - да мислим, да говорим, да творим и със същата страст да рушим…
И все по-често усещам да ме връхлита изумлението пред божия свят и устните ми шепнат благодарствени думи.
НОЩНИ ВИДЕНИЯ
Майчица, свита на кравай - моя приятелка. Витае във въздуха неизречената тегоба на близките й: „Няма ли най-сетне да си върви…”.
Животното ли заговаря в нас? Равнодушни, вкопчени в желанието да живеем за себе си. Какво ни обезобразява така, че пресушава срама и гаси обичта?
Страшни пейзажи на душата…
Връхлита ме и друг спомен. Изпратиха старицата в старчески дом. Уж за да се грижат там по-добре за нея. При чужди хора, при бездушни гледачи. Не я виждах вече на отсрещния балкон да полива мушкатата. След около половин година на стълба пред дома й един бездушен бял лист извести, че от този свят си е отишла най-добрата майка и баба.
Какво ли си мисли душата й горе, на небето?
