Наталия Недялкова

В ТЪРСЕНЕ НА ИЗГУБЕНАТА ЗАПЕТАЯ

Представи си, че животът не е нищо повече от един учебник по граматика. Толкова много правила, толкова много изключения, че сто живота не стигат, за да ги научиш всички тези капани, завои, слепи улици в личната си словница и колективната буквеница.

Сякаш някакъв Одисей лавираш между морфологията и синтаксиса, като между Сцила и Харидба, вярвайки на красивата фраза, че който узнае истинското име, ще управлява същината на явлението. Ала Обетованата земя, онази прословута Итака, все така и не се мярка. Явно имената им изначално са изписани с правописна грешка върху пътната упътваща табела.

Вървиш нанякъде и се препъваш в препинателните знаци, превръщащи се в препятствия.

Иска се много воля и безразсъдство, за да се измъкнеш от отчайващата рамка на кавичките.

Иска се много пунктуалност, за да подредиш в пунктирна линия всички онези елементи от пунктуацията, та тиретата да се превърнат в онзи мост, който да те преведе над бездните на правописните канони.

Като фокусник, сблъскал се с монолитната непоклатимост на точката, опитваш да измъкнеш от черния цилиндър на фантазията си поне още две и да превърнеш точката в многоточие.

И накрая, сред морето от скоби, дефиси, удивителни, въпросителни и прочие елементи на графичната система, да намериш

Нейно Величество Запетаята.

Тя разделя и огражда.
Тя променя смисъла.
И като същинска кукичка улавя в морето на семантиката, не златната рибка, а направо трите кита, на които ще се крепи

Твоята персонална граматика.

——————————

ЗА ИСТОРИЯТА, НАПИСАНА НА СТР. 404

Казват, че съществувала така наречената Книга на живота, в която за всеки съществувал, съществуващ и предстоящ да съществува индивид имало хронологични бележки. Те разказвали за най-бележитите му събития и изяви в това ни измерение и в това ни триизмерно пространство.
Това увлекателно и забавно четиво има различни заглавия според историко-етническо-философско-културоложкия тренд.
В някои среди книгата е позната като „Хрониките на Акаша”, в други пък като „Пътеводителят на Галактическия стопаджия” и пр. Заглавието няма значение, важно е да присъстваш в някой от разделите на това титанично издание със свръхестествено авторство.
Хубаво е да имаш място в тази книга. Ами ако точно твоето повествование е ситуирано на страница под номер 404?
Как да научат предходните, настоящите и идните поколения, че си бил, че си и ще бъдеш, когато електронния четец не успява да изнамери този илюзорен, фантасмагоричен, виртуален лист виртуална хартия.
И след всеки опит следва отказ подир отказ.
Отказ поради конфигуриран филтър.
Отказ поради глагол.
Отказ поради файлово разширение.
Отказ поради именно пространство и скрит файлов атрибут.
Отказ поради заглавието на заявката, която е твърде дълго.
Отказ поради нарушеното правило за филтриране и твърде многото сегменти на унифицирания ресурсен локатор.

Сигурно е много тъжно историята на живота ти да бъде записана на страница 404.
А може би, напротив, е твърде весело и симпатично. Особено, ако записът е направен със симпатично мастило. Рано или късно невидимото му послание ще стане явно. В уречения за това час. И ще бъде прочетено.

——————————

НЕ Е ЛЕСНО ДА КРОИШ КАПА

Не е лесно да кроиш.
Каквото и да е. Било то планове, или пък капи.
Защото за всичко трябва мярка да има, а къде да я намериш правилната универсална мярка, щом от всяка камбанария мащабирането е различно. И хубави конци трябват, и по възможност да не са бели.

Защото, ако се наложи кърпене или съшиване, да личи по-малко.
И винаги при кроячеството има огромна дилема.
Не само в реалния, а и в огледалния свят.
Ето, например, дори и Лудия шапкар се чуди на кой най-напред да скрои капа:
на Триглавата ламя или Конника без глава.

И какво да скрои точно: капа или цилиндър на фокусник.
От който вместо мартенския заек, може да изскочи, ако не котката на Шрьодингер, то поне усмивката на Чеширския котарак.