Йордан Атанасов

Опашката беше солидна, но магазинерката обслужваше бързо и сръчно клиентите. Редицата просто се стопява пред очите ти. Като виждаш масивната й фигура, да се чудиш откъде тази пъргавост.

След всеки клиент тя за миг оглеждаше редицата от чакащи с големите си сини очи. Дългата й руса коса беше вързана на конска опашка и при всяко извиване и посягане за стоки зад гърба си, тя се разсипваше за миг пред носовете на кротките клиенти. Тази сръчност и красотата й им харесваха…

Не знам дали търсеше или очакваше някого или го правеше просто по навик. По едно време забелязах, че погледа й се забоде в един младеж - висок, широкоплещест, подобие на тежкоатлет.

След всяка поръчка погледът й вече се плъзгаше само към него и широка усмихва грейваше на заобленото й лице. Останалите от опашката като че ли не съществуваха, тя ги отмяташе, като да раздаваше карти със затворени очи.

Младежът забеляза активността й, насочена към него и се поизчерви. Може би защото беше облечен по домашному с анцунг и чехли. Денят е неделя, а мъжете по правило набързо-набързо пазарят, подгонени от жените си: за закуски на децата, олиото свършило, нещо сладко, мляно кафе за машината, крем за бръснене и най-вече хляб. Защото къща без хляб може ли…

Когато дойде неговия ред, той дълго и колебливо правеше своите поръчки. Суетеше се. Ту избере нещо, ту друго. Опашката взе да мърмори. А тя му се радваше искрено, доволна че е успяла да го притесни. Защото красотата понякога притеснява и почти плаши, когато не си подготвен за нея…

В момента той беше нейният избранник и тя без проблеми даваше стоките, връщаше ги многократно само да му се хареса. И да поглези егото си. Искаше й се да го задържи по-дълго. Такъв мъж я се случи един път на деня, я не. Тя просто флиртуваше - един светъл лъч в трудния й делник. После следваше прозата: пренасянето на щайгите, подреждането на склада, изхвърлянето на боклука, утрешните заявки…

Но дали я разбираха хората, които се бяха наредили в дълга редица. Опашката не мръдваше вече пет-шест минути. Но тя си знаеше цената и подхвърлянията и мърморенето не и правиха впечатление.

В този естествен антракт тя изигра блестящо едюда на флиртуването. Самонагради се.

Защо да й се сърдят?