Никола Ракитин

1.
Пътища загубени в мъгла,
лес като мираж със бяла грива,
и под сняг затрупани села,
де неволята не си отива.

Съща нощ е ден без светлина.
Мукат гладни крави, псета вият,
детски плач, ругаеща жена,
и мъже из кръчма пият, пият…

На добро ли е или на зло,
нито знам, ни искал бих да съдя.
В труд и грижа, в радост и тегло
мога само брат добър да бъда.

Знам, че яки са за труд ръце,
че е будно в ниви житно зрънце,
че копнее горестно сърце
и очаква благодатно слънце.

2.
Ни орал съм, ни съм нещо сял,
но заспивам, ставам с грижна мисъл:
как поля отспят-ще под кожуха бял -
толкова е труд по тях отишъл!

Легнала е близо и далеч
сура ламя - нощем страшно вие.
Ех, Свети Георги с огнен меч
нея само може да убие.

Птици й донесли благослов,
майката земя ще се пробуди
и ще бликне нежната любов
в зрънце всяко и у всички люди.

Плевен, 1934

——————————

в. „Литературен глас”, г. 6, бр. 223, 25.02.1934 г.