Надежда Цветкова

превод: Иван Антонов

МОЯТ ДОМ

Да, книги, музика, цветя -
в дома си всичко туй обичам.
И някога
навярно в мен света
и тебе може да привлича.
Ала освен
тъга и свещи, стихове,
картини, духове, огледала,
портрети
и възхитителните нощни часове
със томовете на любимите поети
очароват някак.
Навярно ще си удивен?
Така е, на мене не ми трябва много…
Но нека и ти да бъдеш влюбен като мен
във парка със сиянието утринно на Бога.
Душата ми е пълна със вълшебен блян.
Стихът - това е друго измерение,
награда за сълзите просветлени, дан,
а може би неземно озарение…

Не крепост е домът,
навярно - пристан?
По-скоро е килия за молитва строга
и поглед в самота неистова.
Ще влезеш ли?
О, удивена ще съм много!

***

Да кажа…
Ала така,
както диша сняг:
естествено и безтегловно
и в светлината да усетя пак
сиянието на изреченото слово.

Да кажа…
Дочула във зелената трева
на своя вяра аз словата
и пак след есенната синева
лазурът да остане в светлината.

Да изплета от ручея и капките роса
аз нотите на слънчева симфония…
В душата римите да пренеса,
тъй както птица своето крило във небосклона.

Да кажа
така, че в моя слух
до оживее жаждата за слово
и във съзвучие със него младият ми Дух
да се вълнува в срещите ни нови.

Да кажа
така, че след това
за мълчание да закопнее
съкровеното у нас
и както никога да ни се допее.