Сергей Глебов

превод: Иван Антонов

СЛУЧАЙНА СРЕЩА

Случайни срещи малко ли плете
любовта случайна?
Ще можем ли опази с теб
онова, което беше тайна?

О, срещите са пълни със копнеж
и скорошна раздяла,
подобно кълн не тъй свеж,
мечтата е във тях неразцъфтяла.

И не избуяват кълновете там,
и светлината не изгрява.
Повярвай - най-святото ще дам,
в това да не повярвам.

Случайни срещи малко ли плете
любовта случайна?
Обещаваш ли да пазим с теб
онова, което беше наша тайна?

***

Враговете не губят - губят любимите,
губят надежда, приятели верни.

Победи тръбяхме. Не бяха ли мними
и поражения само безмерни?

В блянове ний неведнъж сме горяли…
О, не, не, не за това съм мечтал!

Моите мисли не би ги разбрала…
Може би сам не бих ги узнал…